Су урно
хиляда души, а може и повече, видяха фотоизложбата" "В ателието" на фотографа
художник Зафер Галибов още ден след откриването й. В изключително успешната Нощ на музеите на 15 срещу 16 май в
Националната художествена галерия, където майсторът на актовата фотография е
подредил 35 фотографии, беше препълнено с хора.
Сред работите си Зафер Галибов не
пропуска да признае, че "Всичко в жената ме кара да взема фотоапарата и да
снимам". Много красиви провокации са повод за тази изложба, която има и друго име: "Оръжието
на жената е в нейния паднал жартиер...".
Чернобелите снимки
са правени между 1983 и 2005 г., т.е. още върху фотолента, още, когато
съществуваше магията на тъмната фотолаборатория.
Зафер Галибов е
успявал да накара да му позират много красиви жени. Доближавал се е и до
професионални модели на наши художници в техните ателиета, където пред недовършени платна е
търсел ефектни пози и специални игри на светлината. Снимал е и на специални пленери
за актова фотография.
Той, без
никакво съмнение, е най-известен с изключителните портрети на Владимир Висоцки, както и с много сюжети с джаз, танц, български
села и градове, Непал...
Фотографиите на
знаменития руски актьор и бард, направени главно по време на турне на
легендарния театър на Таганка в България през 1975 г., нямат равни със снимките на
Висоцки, правени от всеки друг по света.
Зафер Галибов снима
отдавна, много отдавна, макар по образование и професия да е електроинженер. Живее с
млдежкото си хоби, с мечта, която превърна в призвание и утвърди като професия.
Сега се върнал от
Тел Авив и казва: "Този град е на сто години, а аз май го снимам от 50..."
Направил в Израел
изложбата "Лица и събития по дългата улица между София, Тел Авив и
Яфа" и я подарил на домакините си.
За Зафер Галибов уважавният критик и историк на изкуството Димитър Г.
Димитров казваше: "Зафер остана верен на изначалната естетика на фотографията,
формирана под влиянието на натурализма (в най-добрия и най-широкия смисъл на този
термин) от втората половина на 19-и век.
Той подхожда към сюжетите си без
тенденциозност, без предварителна нагласа, но с откривателско чувство, с
разбиране за човешките чувства и мисли, за съдби и ситуации, за красивото в
живота и за движението на хората (прочути или „обикновени") и на нещата...".
Източник:
Зафер Галибов
