Зафер Галибов с камера при голите модели

С�у �урно хиляда души, а може и повече, видяха фотоизложбата" "В ателието" на фотографа художник Зафер Галибов още ден след откриването й. В изключително успешната Нощ на музеите на 15 срещу 16 май в Националната художествена галерия, където майсторът на актовата фотография е подредил 35 фотографии, беше препълнено с хора.

Сред работите си Зафер Галибов не пропуска да признае, че "Всичко в жената ме кара да взема фотоапарата и да снимам". Много красиви провокации са повод за тази изложба, която има и друго име: "Оръжието на жената е в нейния паднал жартиер...".

Чернобелите снимки са правени между 1983 и 2005 г., т.е. още върху фотолента, още, когато съществуваше магията на тъмната фотолаборатория.

Зафер Галибов е успявал да накара да му позират много красиви жени. Доближавал се е и до професионални модели на наши художници в техните ателиета, където пред недовършени платна е търсел ефектни пози и специални игри на светлината. Снимал е и на специални пленери за актова фотография.

Той, без никакво съмнение, е най-известен с изключителните портрети на Владимир Висоцки, както и с много сюжети с джаз, танц, български села и градове, Непал...

Фотографиите на знаменития руски актьор и бард, направени главно по време на турне на легендарния театър на Таганка в България през 1975 г., нямат равни със снимките на Висоцки, правени от всеки друг по света.

Зафер Галибов снима отдавна, много отдавна, макар по образование и професия да е електроинженер. Живее с млдежкото си хоби, с мечта, която превърна в призвание и утвърди като професия.

Сега се върнал от Тел Авив и казва: "Този град е на сто години, а аз май го снимам от 50..."

Направил в Израел изложбата "Лица и събития по дългата улица между София, Тел Авив и Яфа" и я подарил на домакините си.

За Зафер Галибов уважавният критик и историк на изкуството Димитър Г. Димитров казваше: "Зафер остана верен на изначалната естетика на фотографията, формирана под влиянието на натурализма (в най-добрия и най-широкия смисъл на този термин) от втората половина на 19-и век.

Той подхожда към сюжетите си без тенденциозност, без предварителна нагласа, но с откривателско чувство, с разбиране за човешките чувства и мисли, за съдби и ситуации, за красивото в живота и за движението на хората (прочути или „обикновени") и на нещата...".