Сценарият е написан от самия Христо Тотев, режисьора и актьора Руси Чанев по досието на оператора, разработван от Държавна сигурност. Името на Тотев в архивите беше обявено от Комисията по досиетата през ноември 2008 г. в качеството му на бивш (1999-2001) член на Управителния съвет на БНТ.
Филмът разказва за съсипания живот на филмов оператор и неговата съпруга, разделени от порядките на комунистическия режим и "желязната завеса". Тя избягала с болното им дете в Западен Берлин, той останал в България. Тя знаела, че само там детето им ще бъде излекувано. Той не можел без любимата си работа.
По онова време операторът снимал с добър режисьор, част от партийната върхушка. Служителите на Държавна сигурност педантично наблюдавали оператора. Телефонните разговори на семейството се подслушвали, писмата им се отваряли. Близките му отношения с хората от властта го правели още по-подозрителен.
Постепенно тайните служби успяват да унищожат отношенията в семейството. Чувствата между съпрузите преминават през любов, отчуждение и омраза. Когато, след промените, могъщите партийни покровители на оператора рухват, той загубва всичко, което е обичал - семейството си, работата си, смисъла на живота си.
Тридесет години по-късно операторът снима историята на своя живот. Но онези, които са го преследвали навремето, днес продължават да режисират живота в България, не само филма...
Преди да стигне до премиерата си в България "Зад кадър" участва и бе отличен на няколко авторитетни международни фестивала. Последното засега участие - на Фестивала на независимото кино в Лос Анджелис, донесе четири награди на "Зад кадър" - за филм, сценография, костюми и за поддържаща мъжка роля - на Красимир Доков, който играе офицер от Държавна сигурност.
Иван Бърнев е в ролята на главния герой, а Касиел Ноа Ашер - на неговата съпруга. Сред актьорите са и Гергана Плетньова, Валентин Ганев, Койна Русева, Цветана Манева, Стефан Мавродиев, Пламена Гетова, Пламен Масларов. В ролята на детето е Ясен Атанасов.
Според режисьора Светослав Овчаров филмът днес е актуален с темата за конформизма. "Филмът не е свързан с определено време, така че не е толкова важно кога излиза на екран тук. Надписът, с който завършва - че всичко в страната се определя от ДС, е валиден и досега.
Конформизмът не е обвързан единствено със социализма. Тогава всички бяхме принудени да правим компромиси и филмът показва как веригата от компромиси те унищожава като човек", казва той.
И още: "Нашият герой прави компромис след компромис в живота си. Постепенно разрушава любовта и себе си. От човек, който е пълен с надежда за бъдещето си, постепенно се превръща в човек, който няма никакво бъдеще.
Героят е представител на българската интелигенция по време на социализма. Аз съм живял достатъчно време в тази система, за да мога да разкажа своето усещане за нея."
"Няма по-голямо престъпление от разделянето на семейство по политически причини. Това не бива да се случва никога повече - затова реших да напиша сценария, въз основа на който после режисьорът написа своя сценарий", казва Христо Тотев.
"Това е нежно и разбираемо разказана любовна история, която се срива от страх и компромиси", смята Касиел Ноа Ашер. По думите й "Зад кадър" ще бъде разбиран повече в странство, защото тук постоянно се питаме така ли беше точно, защо ме връщат пак в онези времена... А всъщност "онези" времена не са престанали - ДС продължава да работи и да унищожава смелостта на българите", убедена е актрисата.
Според продуцента Галина Тонева темата за досиетата е много важна, защото законът не дава възможност за отваряне на всички досиета и за пречистване в обществения живот, което се случи в останалите бивши социалистически страни. "Важно за младите хора, които тепърва ще живеят в България, е да знаят истината, смята Тонева.
"Любопитен и важен факт, свързан с филма, е, че Христо Тотев и неговият син, с когото не се бяха виждали с години, вече са заедно", отбеляза продуцентът Кирил Кирилов.
Филмът е копродукция на БНТ, "Гала Филм" и "Омега Филмс".
Христо Тотев - Тотето (род. 1939 г.) е завършил политикономия и статистика във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС) и задочно операторско майсторство във ВГИК в Москва (1973). Оператор е на филмите "Баща ми бояджията" (1974), "Осъдени души" (1975), "Адаптация" (1981), "Бон шанс, инспекторе" (1983), "Константин Философ" (1983), "Търси се съпруг за мама" (1985), "Ева на третия етаж" (1987), "Карнавалът" (1990) и др. Бил е член на УС на БНТ и председател на Съюза на българските филмови дейци (1992-1996).
Последвайте ни
