Виртуозен черен хумор в Театър 199

Л�и �и? Побъркани? Опиянчени? Или просто несретни самотници, затънали в мизерната ирландска провинция? Какви са героите на световноизвестния драматург Мартин Макдона?

Трудни до невъзможност отговори на такива въпроси търсят актьорите Ивайло Христов, Малин Кръстев, Николай Луканов и Мила Люцканова и режисьорът Владимир Люцканов на сцената на Театър 199 "В. Стойчев".

Днес и на 29 юни са премиерните представления на "Самотният запад", една от най-често играните по света пиеси на знаменития ирландец.

Тя може да бъде определена и като трагикомедия, а зрителите с усет за черен хумор ще се пръснат от смях от първата до последната сцена. Става дума не за Дивия запад в Америка, а за Запада на Ирландия, където непрекъснато вали и да страдаш от самотата си е нещо най-обикновено и всекидневно.

Пиесата започва след жестоко убийство и завършва със самоубийство и други убийства. Двама братя са и консервативни, и особени до невъзможност, които търсят идентичност в надбягване един с друг от най-ранното си детство. При тях често - заради уискито менте - е един свещеник, който може би искрено иска да ги помири. Там е и (уж?) шантаво момиче, което според възрастта си трябва да е ученичка, обаче не е. Накрая само тя остава жива, което може би е някакъв най-тънък лъч надежда.

В интервю тези дни на въпроса как ще си тръгнат зрителите след представлението, Малин Кръстев отговори: "Омерзени. От себе си..." Не се разбра това шега ли е в стилистиката на черния хумор, или е откровение...

Отблъсквайки опити на журналисти и критици да го провокират, Мартин Макдона казва: "Не виждам смисъл пиесите ми да се анализират в подробности. Искам те да оставят тръпка - сякаш си бил на фантастична въртележка или във влакчето на ужасите в увеселителния парк."

Никак не е случайно, че и той, и брат му Джон като деца са се вдъхновявали от зловещите приказки на Братя Грим и от родни ирландски страховити истории.

Трябва много неща да са се трупали в съзнанията на момчетата, след като Джон започва да пише сценарий след сценарий, а Мартин за една година, през 1994-та, написва седем пиеси.

Често е определян за "най-метафоричния драматург в началото на 21-и век".

Смятан е за един от родителите на така наречения In-Yer-Face театър, който често не се препоръчва за подрастващи. В Оксфордският речник на английския език това течение е описано като "Безочливо агресивно или провокативно, невъзможно да бъде игнорирано или избегнато".

В България са добре познати черните "Бившата мис на малкия град”", Куцльото от забутания остров", "Пухеният", "Ръкомахане в Спокан", както и блестящите му филми "В Брюж" и "Седемте психопата". Някои - комедии, други - може би...

В драматургията на Макдона комедията и трагедията са неразделимо свързани, безподобно развлекателни и брутални. Той владее до съвършенство диалога, чувството му за ритъм и неочаквани сюжетни обрати е неподражаемо.

Актьорите, избрани за "Самотният запад" от Владимир Люцканов, са изключително точно попадение за  стил, в който най-смешни и най-ужасни реплики, трябва да се произнасят с безразлични каменни лица.

Всичко това е поставено в хиперреална битова среда и за зрителя усещането е, че зад сцената истински кокошки се мотаят в краката на актьорите, когато влизат и излизат...

Художник на декора и костюмите на "Самотният запад" е Мира Каланова, която се е забавлявала с този спектакъл не по-малко от колегите си на сцената.