Председателят на фондация "ВИК", който е и основател на преводаческата агенция "И Ви Ес транслейшънс", обяснява мотивите си в отворено писмо.
В посланието му се отчита, че целта - да се популяризира българската проза, да се привлече интерес към творбите на съвременните български автори и да се насърчи четенето - е изпълнена."
С огорчение обаче се констатира недостатъчен интерес на публиката към конкурса - въпреки медийната разгласа.
"Едно от предимствата на наградата "ВИК" бе, че читателите имаха възможността да гласуват.
Но за съжаление те не се възползваха от нея
Годишно гласуваха не повече от 1000 души. Медиите пишеха, но хората не гласуваха", пише Едуард Вик.
Той припомня, че името на фондацията му може да се приеме и като метафора - вик за помощ за българския роман, но си задава и въпроса: защо книгите не се четат?
"Много добре съзнавам, че една награда сама по себе не може да направи повече, че тези усилия просто не са достатъчни и че се нуждаем от подкрепа. Затова фондация "ВИК" потърси подкрепа от много места.
На призивите ни за съдействие
получавахме почти едни и същи отговори - това е един "благороден" проект, но за съжаление не и проект, който можем да подпомогнем", разказва Едуард Вик.
С вече набраната инерция фондацията смята, че е направила всичко по силите си, за да изпълни първоначалната си цел и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото, се заключава в отвореното му писмо.
Миналата година наградата си поделиха "Захвърлен в природата" от Милен Русков и "18% сиво" от Захари Карабашлиев, отличен и от публиката.
Сред шестте номинирани бяха още книги от Богдан Русев, Красимир Дамянов, Виргиния Захариева, Калин Никифоров.
Победителите бяха обявени в предаването по Канал 1 на БНТ "Библиотеката" (вж. запис).
През 2007 г. конкурса спечели беше "Партиен дом" от Георги Тенев, през 2008 г. - Евгения Иванова с "Фото Стоянович".
Понастоящем режисьорът Станимир Трифонов ("Изпепеляване") екранизира лауреата от 2005 г. "Стъклената река" от Емил Андреев.
През 2006 г. беше отличен "Амазонката на Варое" от тогавашния ректор на СУ проф. Боян Биолчев, който дари наградата.
Първият отличен през 2004 г. беше "Екзекуторът" от Стефан Кисьов.
Освен значителна парична сума, фондацията осигуряваше и превод на избрания роман на английски език.
Последвайте ни
