У никалните черти на човека, позволили му да се адаптира, са по-древни, отколкото се смяташе, като са еволюирали постепенно и на части, съобщи "Интернешънъл бизнес таймс", позовавайки се на американски палеонтрополози.
Ранните хора не са били толкова примитивни и са можели да изработват оръдия на труда и да се приспособяват към средата си много по-рано.
Смяташе се, че повечето уникални за човека черти като голям мозък, дълги крайници и умението да изработват оръдия на труда са се появили в рода Хомо (Човек) преди 2,4 до 1,8 милиона години в Африка.
Ново изследване на екип от университета на Вашингтон и института "Смитсониън" показват, че те са характерни още за рода Австралопитек, който е предшествал Хомо с поне милион години.
Други черти са се появили по-късно, което показва, че това е станало не само в един период, а мозайкообразно.
"Някои черти, смятани за характерни за Хомо, се срещат и при Австралопитекус - каза д-р Рик Потс от института "Смитсониън" - Що се отнася до еволюцията, няма референтна точка, която да отделя различните видове.
Процесът е бил мозайкообразен, някои характеристики са еволюирали преди Хомо, други много по-късно.
Характеристики, които смятахме за типични само за Хомо, са се появили много по-рано, така че ранните хора са били по-малко примитивни, отколкото мислехме".
За изследването екипът е анализирал нови фосили и климатични данни.
Резултатите показват, че родът Австралопитек е развил дълги крайници преди 3 милиона години до 4 милиона години.
Много австралопитеци, които приличат по зъбите на хората, но мозъкът им не е бил много по-голям от този на днешните маймуни, са се хранели с разнообразно месо.
Това показва, че те вече са се адаптирали към околната среда.
Според учените каменни сечива на около 2,6 милиона години може да са отпреди появата на Хомо.
