"Тилт" от Виктор и Борислав Чучкови

Историята

Виктор: Всичко започна през 1994 г. Тогава ходех в едно заведение, което беше станало много популярно сред моите приятели.

Това беше един младежки бар, който се държеше от бивши скейтъри, които едновременно с това бяха и бивши емигранти.

Тези хора емигрираха много млади, дори малки мога да кажа - на по 17-18 години, с първата вълна веднага след 10 ноември 1989 г.

Барът се казваше TILT, намираше се в центъра на София, на ул. "Карнеги" - страхотно място, пълно с актьори, тарикати, крадци на коли и други странни, но много готини типажи.

Бар, в който имаше флипери, както и една билярдна маса, на която се играеше предимно на пари. И още тогава ми дойде идеята да направя филм за едни млади момчета от началото на 90-те години, но момчета изключително съвременни и интересни, чиито съдби бяха абсолютно необичайни.

Те бяха толкова млади, но минали през страшно много ситуации и някак си бързо бяха пораснали. Оттам тръгна всичко, но сегашният филм няма много общо с това, което съм виждал на това място. Тази идея ми се върти от 1994-1995 г., но тогава ситуацията в страната беше много неясна, имаше нулева година в киното.

И ми беше абсурдно да си представя, че мога да направя филм, още повече че бях 25-годишен. И преди няколко години брат ми, продуцентът Борко, ми каза: "Дойде време да правим филма, иначе ще изпуснем и последния влак".

Винаги съм знаел, че това ще бъде моят първи филм, но Борко даде тласъка. И така аз, брат ми и Йордан Жечев (сегашният криейтив директор на рекламна агенция DDB София) нахвърлихме първите идеи, които излязоха грубо около 8 страници.

Това стана в далечната вече 2003 г. Но сериозната работа започнахме през 2005 г.

Борислав: Интересното за нас в случая е да покажем едни тийнейджъри, които растат и им се случват разни неща в една държава, която също е тийнейджър.

Това са два субекта, които не знаят накъде отиват, и тази комбинация е изключително взривоопасна, защото тук няма морал, няма никакви обществени рамки, няма гражданско общество.

И това за нас е много интересно, защото в крайна сметка кино се прави за изключителни истории, а не за обикновени неща.

Кастингът

Виктор: Така се случи, че за кастинга отделихме около две години, две години и половина. Започнахме веднага щом имахме първи вариант на сценария и конкретно написана история, насока накъде ще се движим.

Разполагахме с написани около 150 страници и бяхме наясно с характеристиките на героите, не изцяло, но имахме някакъв ориентир.

В продължение на две години направихме пет или шест кастинга, на които се явиха много хора. Работихме с трима кастинг режисьори. По снимки може би съм прегледал около 600 лица, от които 300 извиках на проби.

И после започнах да стеснявам кръга. Интересно е, че до последно главните четирима герои ги държах в напрежение и не им казвах, че те са одобрените. Става въпрос за Явор Бахаров (Сташ), Радина Кърджилова (Беки), Ивайло Драгиев (Ангел) и Георги Стайков (Катев).

Единствено някак си за Ованес Торосян (Гого) нямах никакво съмнение. Много исках да съм сигурен, че това са моите хора и че те ще си взаимодействат добре в група, ще си отиват, ще си приличат, публиката ще ги възприеме като банда приятели, защото те са точно такива.

Важно бе да ги опитам по двама, по трима, по четирима в определени сцени и диалози. Най-интересното съвпадение е, че накрая се оказа, че голяма част от тях са от един и същи клас в НАТФИЗ и са приятели и в реалния живот.

Може би много хора ще си кажат: аха, Явор (Хари) и Радина (Сиана) от "Стъклен дом", но истината е, че ние ги снимахме много преди сериалът изобщо да тръгне като проект.

Другият човек, за когото до последно не знаех кой ще играе тази роля и той се включи чак когато останалите бяха почнали репетиции на маса, беше Александър Сано (Дъвката). Или както е известен като Среброто от братя Мангасарян. Той тук прави невероятна роля и бях много учуден, че досега никой не го е снимал в сериозна роля.

Борислав: Изключително любопитно е, че поради факта, че актьорите са от едно друго поколение, брат ми им отдели страшно много време, за да им показва снимки и да им разказва какво и как се е случило в началото на 90-те.

И те много добре изиграха образите си и се вписаха в епохата. За всеки, който е живял по това време, няма и секунда съмнение, че те не са от онова време.

Случките, или план "Б"

Борислав: Може би за да покажем, че не сме никакви фаталисти, започнахме снимките на TILT в петък, 13 март 2009 г., с 13 кадъра в немското гробище Хайлигенщат. Иначе много неща в този филм се променяха в движение.

Но всяко зло за добро. Моменти и случки, за които сме се ядосвали, после сме си казвали "супер, че стана по този начин". Така една сутрин на паметника на Съветската армия в центъра на София, който предварително бяхме почистили от графити, ни предстояха снимки.

Няколко дни поред бяхме наели денонощна охрана да го пази да не го надраскат отново, защото, ако го надраскат с Бойко Борисов или който и да е герой на нашето време - край, нещата заминават, ние все пак трябва да покажем времето от началото на 90-те.

Този ден трябваше да снимаме една пролетна сцена с дъжд, но същата сутрин заваля жесток сняг.

На другия ден трябваше да имаме отново снимки на паметника, но действието се развиваше в друга част от сезона. Обаче същия този ден валя сняг в 6 часа, в 10 часа снегът се разтопи, а след това изгря слънце и ние за един ден успяхме да заснемем всички сцени. Това е някакъв невероятен късмет... но от режисьорска гледна точка.

От продуцентска страна нещата в такъв ден са истински кошмар - веднага трябва да се осигурят машини за сняг, защото, ако снегът спре, не може в единия кадър да вали на парцали, а в другия не.

След това пък като стана мокро, трябва веднага да се подсигурят водоноски, защото не може в единия кадър да е мокро, а в следващия да е сухо, което означава да имаш на разположение две водоноски, готови да поливат. Така че звучи прекрасно, но стреса си го има.

Друг път трябваше да снимаме една къща на Витоша отвътре, щяхме да я ползваме заради вътрешния декор - три дена преди снимките падна такъв сняг, имаше такова навяване, че нямаше начин техниката ни да стигне дотам.

Мина ми през ум да закарам автобус с 50 работници на Витоша, които да почистят снега около къщата и да разчистят пътя. Но това някак беше абсурдно и, слава богу, се отказах от тази идея. И, притиснати от обстоятелствата, за два дена намерихме ново прекрасно място за снимки.

В продуцентството е така, винаги трябва да имаш план "Б", каквото и да се случва. Така стана и с премиерата. Филмът трябваше да излезе през ноември по кината, преценихме обаче, че това не е точният момент, и се отказахме. Сега през февруари зрителите ще могат не само да видят филма, но едновременно с това и да прочетат книгата на Любен Дилов-син, която той пише по филма TILT.

Какво е TILT

TILT е термин от играта флипер и означава "наклон". Когато топчето е между двата палеца на играча, той трябва да прецени с каква сила да го изтласка, за да не попаднe в средата. Ако направи това прекалено рязко и силно, машината дава команда TILT и блокира играта.

Преносно означава "прецакване".

TILT е български игрален филм на режисьора Виктор Чучков-син. Продуцент - Борислав Чучков. TILT e историята на банда приятели, които търсят начин да спечелят пари, за да си отворят собствен бар. TILT е и любовна история, която се развива на фона на политическите промени у нас в началото на 90-те години. В кината от 11 февруари.