То създавало интимност, а смесицата от еротика и лекота помагала при откъсването от реалността...
Те никога не са се срещали. Тя е над 40, носи тюлена рокля, която по-скоро разкрива много, отколкото да прикрива нещо, и задължителните високи токчета. Той е зализан, в черен костюм и с десетилетие по-млад.
Един лек тласък и токчетата й описват осмица на паркета, преди неговият крак да ги спре без да видим допир. Една безкрайна пауза, акордеонът ахва, тя полага крак върху неговия, мрежестият чорап се отърква в панталона.
Почти незабележимо той я пуска за момент, а тя изпълнява кратък орнамент. Трийсет секунди след отзвучаването на последните тъжни и равномерни тактове, двамата партньори знаят един за другиго повече, отколкото биха разбрали след многочасова дискусия.
Мъжът води, жената следва
Описаната картина би била типична за всяка милонга (така се наричат танго вечерите), ако не беше една съществена подробност: посетителите на организираното от германеца Герд Браун „Голо танго” са облечени особено пестеливо.
Аржентинското танго, което, независимо от дрехите, е най-страстният от всички танци, достига съвършенство само при пълна взаимна отдаденост на танцьорите. Мъжът води, жената следва - звучи просто, но изисква абсолютна откровеност.
Водещият усеща колко силни трябва да са сигналите, а водената практически му чете мислите - и винаги е готова за изненади. Хореография няма - само репертоар от основни елементи, които партньорите импровизират в ритъма на музиката.
Заглавието "Голо танго", макар и неточно, създава най-обща представа за експеримента. Организаторът Герд Браун избира това име, воден от стремежа за завръщане към корените на тангото като "Танц-прегръдка".
В края на 19-ти век пристанищните квартали на Буенос Айрес и Монтевидео събират шарена смесица от имигранти, изкарващи прехраната си понякога и с проституция. Тогава тангото се заражда в пристанищните кръчми и барове.
Макар днес в Германия също да живеят много имигранти, паралелите между двете епохи се изчерпват на дансинга. На нашата танцова вечеринка са се събрали учители, студенти и хомеопати, а на паркинга ги чакат типичните за средната класа автомобили.
Регистрацията им издава, че собствениците са изминали дълъг път, за да потанцуват.
Многото страни на чувствеността
Въпреки оскъдното облекло, воайори и начинаещи напълно липсват.
Някои двойки танцуват заедно цяла вечер, а други се сменят, както е обичайно при тангото. В късните часове липсата на бельо се забелязва, но всичко протича както на всяка друга сбирка с хубава музика.
Макар и критиците да се опасяват от "сексуализирането" на танца, обявен само преди месеци от ЮНЕСКО за нематериално световно културно наследство, голото танго печели все повече популярност. Танцуващите на дансинга в Щутгарт изучават чрез танца различните страни на своята чувственост.
Една от посетителките обяснява състоянието си: "Еротиката естествено е важна. Докосвания, погледи, усмивки, сърдечни трептения и топлота се смесват с лекота. За една вечер човек може да се почувства така, както винаги би искал да бъде."
Източник: "Дойче веле"
Последвайте ни
