Ге емия български актьор Йосиф
Сърчаджиев се представя като режисьор на Камерната сцена на Народния театър "Иван
Вазов".
Избрал е една от най-сложните
трагедии в световната драматургия - "Бащата" от Август Стриндберг.
На сцената гори унищожителна битка
в семейството на капитан Адолф - герой от войните и уважаван учен ( Валентин
Ганев) и съпругата му Лаура (Мария Каварджикова). Тя се опитва да провали кариерата
му и да го дискредитира. Разпространява слухове за бащинството на дъщеря им и
се опитва да го вкара в лудница.
Знае се, че пиесата е силно автобиографична.
Представени са отношенията между самия Стриндберг и съпругата му Сири -
аристократка и актриса.
Под тежестта на финансови и брачни проблеми Стриндберг изпадал в дълбоки емоционални кризи, манията му за
преследване се засилвала и той търсел спасение в алкохола.
Внушавал си, че жена му иска да го вкара в лудница, че не е баща на децата си.
Стриндберг приемал
женската еманципация като голямо зло и затова в пиесите му те най-често са
алчни и интелектуално непълноценни същества, които се ръководят единствено от
своите нагони и инстинкти.
В пиесата и капитанът, и съпругата му
знаят, че дъщеря им не може да бъде отгледана в техния дом. Той обаче иска
дъщеря му (Яна Титова) да бъде възпитана в дух на атеизъм далеч от тях, в
града, докато Лаура желае друга съдба за дъщеря си - да стане художник. А законът
в Швеция по онова време е на страната на желанията на майката...
Когато живееше в село Синеморец, Йосиф
Сърчаджиев изигра главната роля в "Бащата" на сцената на Бургаския
театър. Сега, години по-късно и след преживяния инсулт, той препрочел пиесата и
си дал сметка, че много би искал да я постави. Не желае да си спомня за
спектакъла в Бургас:
"Когато реших, че ще се опитам да работя като режисьор,
започнах да чета, да чета, да чета. Много пиеси прочетох. Някои от тях, разбира
се, са много трудни за режисьорска работа, но си казах, че когато започваш да
се учиш да плуваш трябва да влезеш в голямата вода. И тази голяма вода за мен се
оказва Стриндберг...
Големите драматурзи правят
пиесите си като детска игра. Ние с колегите се усещаме, че сме деца, които
играят една прекрасна детска игра. Чудесно го е направил този Стриндберг.
Затова и за мен не е голяма драма работата ми по тази безумна пиеса. Казвам
безумна, защото това е нашият живот. Нашият, уви."
В останалите роли са Юлиан
Вергов, Йосиф Шамли, Вяра Табакова, Илиана Коджабашева и Васил Драганов.
Сценографията
и костюмите са на Петър Митев, който включва в аскетичния декор репродукции на
рисунки на самия Стриндберг.
Аугуст
Стриндберг (1849-1912 ) е определян от мнозина изследователи за баща на
модерния театър. Но той е и художник, фотограф, философ, автор на белетристични
творби.
И политическите, и естетическите му възгледи били противоречиви. Увличал се
по натурализма, символизма, сочен бил като един от пионерите на европейския
експресионизъм. Пролетариатът го обявил за социалист, но той възприел
философията на Ницше, после се отметнал и от нея и се потопил в мистицизма.
Бил син на търговец от
стар аристократичен род и на неговата бивша слугиня, с което ред психоаналитици
се опитват да обяснят невротичния му характер от ранна възраст.
Към травмите от
детството се добавила и преждевременната смърт на майка му, когато той бил 13-годишен.
Бащата се оженил за младата гувернантка, която момчето смятало за
най-големия си враг. Така минало детството му - сред вечни финансови
затруднения и тягостна атмосфера...
Източник:
Атанас Кънчев / Народен театър
