В негова памет днес в Сатиричния театър ще има възпоменателна вечер - "за невероятния човек, който владееше изкуството да прави хората щастливи".
Вечерта на спомените е наречена "Ей, Гриша!". Организирана е от близките на Григор Вачков - съпругата му Силвия и дъщеря му Мартина - и ръководството на театър, за който актьорът беше едно от лицата емблеми.
Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица, Никополско. Учил в Лозаро-винарско училище в Плевен, завършил ВИТИЗ през 1955 г. Работил във Винпром и в яйцекомбината в гр. Левски (1950-1952), играл във Врачанския театър (1955-1956), а през 1957 е един от основателите на Държавния сатиричен театър.
Изключителният му талант в началото не е достатъчен, за да се наложи на сцената. Той полага огромен труд, за да преодоле ужасния си северозападен диалект, повод за присмех и провинциални комплекси преди години.
В театъра знаменитите негови роли са във "Вражалец", "Юнаци с умни калпаци" и особено в "Суматоха" от Йордан Радичков в постановка на Методи Андонов, след която писателят специално за актьора написва един от своите шедьоври - "Лазарица".
В киното Григор Вачков се снима от 1959 г., Впечатление прави в „Хитър Пеитър" (1960), „Хроника на чувствата" (1962) и „Смърт няма" (1963).
След „Невероятна история" на Рангел Вълчанов по сценарий на Радой Ралин (1964) той вече е абсолютна звезда и всяко негово участие се превръща в събитие: „Горещо пладне" (1966), „Привързаният балон" (1967), „Последно лято" (1974), „Спомен за близначката" (1976), „Мъжки времена" (1977), „Топло" (1978)... общо 41 филма.
Ролята на Митко Бомбата в един от първите български телевизионни сериали "На всеки километър" (1967-1971) му носи изключителна популярност и дори траен прякор.
Последната роля, която остава недовършена заради ранната му кончина, е на Постол войвода във филма на Георги Дюлгеров „Мера според мера".
Преди години дъщеря му Мартина каза в интервю: „Той знаеше, че няма да живее дълго. Живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата. Беше много ларж. Никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са знаели, че е много болен...
И аз също съм го чувала, когато майка ми нещо ми се е карала: "Ще умориш баща ти, знаеш колко е болен!" Той все ходеше на изследвания, дори в Париж ходеше на изследвания за бъбреците. Но ето на - боледуваше от едно, почина от друго - инсулт. Вследствие на преумора, на ужасния стрес, в който живеят актьорите.
Той никога не се оплакваше. Никога не хленчеше..."
Последвайте ни
