Пд ди 30 години почина големият български актьор,
любимецът на няколко поколения Григор Вачков.
В негова памет днес в Сатиричния театър ще има възпоменателна
вечер - "за невероятния човек, който владееше изкуството да прави хората
щастливи".
Вечерта на спомените е наречена "Ей, Гриша!".
Организирана е от близките на Григор Вачков - съпругата му Силвия и дъщеря му
Мартина - и ръководството на театър, за който актьорът беше едно от лицата
емблеми.
Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в село
Трънчовица, Никополско. Учил в Лозаро-винарско училище в Плевен, завършил ВИТИЗ
през 1955 г. Работил във Винпром и в яйцекомбината в гр. Левски (1950-1952),
играл във Врачанския театър (1955-1956), а през 1957 е един от основателите на
Държавния сатиричен театър.
Изключителният му талант в началото не е достатъчен,
за да се наложи на сцената. Той полага огромен труд, за да преодоле ужасния си северозападен диалект,
повод за присмех и провинциални комплекси преди години.
В театъра знаменитите негови роли са във "Вражалец", "Юнаци с умни калпаци" и особено в "Суматоха" от Йордан Радичков в постановка на Методи Андонов, след която
писателят специално за актьора написва един от своите шедьоври - "Лазарица".
В киното Григор Вачков се снима от 1959 г., Впечатление
прави в „Хитър Пеитър" (1960), „Хроника на чувствата" (1962) и „Смърт няма"
(1963).
След „Невероятна история" на Рангел Вълчанов по
сценарий на Радой Ралин (1964) той вече е абсолютна звезда и всяко негово участие
се превръща в събитие: „Горещо пладне" (1966), „Привързаният балон" (1967), „Последно лято" (1974), „Спомен за близначката"
(1976), „Мъжки времена" (1977), „Топло" (1978)... общо 41 филма.
Ролята на Митко Бомбата в един от първите български телевизионни сериали "На
всеки километър" (1967-1971) му носи изключителна популярност и дори траен прякор.
Последната роля, която остава недовършена заради
ранната му кончина, е на Постол войвода във филма на Георги Дюлгеров „Мера
според мера".
Преди години дъщеря му Мартина каза в интервю: „Той знаеше, че няма да живее
дълго. Живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата.
Беше много ларж. Никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са
знаели, че е много болен...
И аз също съм го чувала, когато майка ми нещо ми се
е карала: "Ще умориш баща ти, знаеш колко е болен!" Той все ходеше на
изследвания, дори в Париж ходеше на изследвания за бъбреците.
Но ето на - боледуваше от едно, почина от друго -
инсулт. Вследствие на преумора, на ужасния стрес, в който живеят актьорите.
Той
никога не се оплакваше. Никога не хленчеше..."
Източник:
netinfo
