Преди десет години британската кралица го удостои с рицарско звание. А още през 1959 г. той беше обявен за "най-еротичен мъж на годината" от американското клюкарско списание за звезди "Пийпъл".
През 1988 г., вече завладял света като най-автентичния секретен агент 007 (007.com), той спечели "Оскар" за поддържаща роля като полицая Джим Малоун в "Недосегаемите" на Брайън Де Палма, където засенчи централния герой на Кевин Костнър.
Не някой друг, а Стивън Спийлбърг го определи за "един от петимата най-добри актьори в света".
Има и още - през 2006 г. британците го обявиха за "мъжа с най-еротичен глас".
За сър Шон тези неща май нямат голямо значение, защото с очарователния цинизъм на някогашния си герой Бонд казва: "Винаги съм се интересувал най-вече от доходите си".
Жените, разбира се са най-възторжените му почитателки, дори днес, защото на 80 години той изглежда просто великолепно. Но има и друго, което рядко се случва - и повечето мъже го намират за извънредно готин.
Кариерата му в киното е започнала преди повече от половин век, когато дебютира в "Lilacs in the Spring" (филмография в IMDB.com).
През 1962 г. е неизвестен, макар да се е снимал вече в 29 филми и телевизионни епизоди. Тогава - в "Доктор Но" - той за първи път изиграва Джеймс Бонд.
Следват "От Русия с любов", "Голдфингър", Операция "Мълния", "Човек живее само два пъти" и „Диамантите са вечни" (1971). После отстъпва ролята на по-младите от следващите поколения - Роджър Мур, Тимъти Долтън, Пиърс Броснан, Даниел Крейг.
Трябват му години, за да излезе от характера и излъчването на Бонд. Играл е Робин Худ, крал Артур, Агамемнон, ченгета и авантюристи и проф. Джоунс, бащата на Индиана.
Емблематични образи изгради в "Шотландски боец", "Името на розата", "Ловът на "Червения октомври", "Да откриеш Форестър"...
Изследователи смятат, че образът на 007 е създаден съвсем целенасочено в началото на 60-те години - разгара на студената война, изостреното противопоставяне Запад - Изток, частични успехи на СССР в разпространението на комунистическите идеи в Африка и Латинска Америка, съветските успехи в овладяването на космоса.
Западът има нужда от свой нов супергерой в тази нагорещена обстановка, когато светът е ясно разделен на Злото и Доброто.
Идеологическото противопоставяне има нужда от един абсолютен чаровник - герой, тайнствен, опасен, очарователен, непобедим, смес от желано и действително, който се подвизава сред лукс, секс и престрелки.
Така се появява "Доктор Но", със смешния днес бюджет 1 млн. долара. Никой не можел да си представи, че се слага началото на нова филмова и телевизионна култура.
По същото време започва и възходът на "Бийтълс" и така се запълва свободното време - с музиката на момчетата от Ливърпул - за забавление, с мъжкарските подвизи на Бонд - за онези, които искат по-твърди игри.
Едно от условията за невероятния успех на Шон Конъри като Бонд е идеално премереното чувство за хумор. Всъщност хумор с друг вкус има достатъчно и при "Бийтълс"
В началото нито авторът на романите за Бонд - Йън Флеминг, нито продуцентът Куби Броколи са били убедени, че изборът на Конъри - син на шофьор на камион и чистачка - е правилният.
Все пак Флеминг казва решаващото "да", когато описва книгите си: "Целта им се намира някъде между слънчевия сплит и бедрата..."
Тогава неизвестният Конъри взема уроци по танци, тренира бързи, почти котешки движения. До днес поддържа изключителна фигура и форма.
Но не полага никакви усилия, за да се освободи от шотландския си диалект, който не един път е бил пародиран. Оправдава се с характерното за родината си твърдоглавие и чепатост на характера...
Последвайте ни
