Сафо и Катул на български

Со о и един фрагмента от Сафо и цялото запазено творчество на Катул излизат на български език в превод на Яна Букова. Издателството е "Стигмати".

Сафо (ок 610- ок.580 г. пр. Хр.) от Лесбос

е една от най-прочутите поетеси на Древна Гърция и най-известната поетеса в историята на европейската литература.

Името е чувал едва ли не всеки, но за личността й нищо не е известно със сигурност. Поезията й е достигнала до днес разпокъсана от времето. Само едно нейно стихотворение е запазено в цялост. Митове, клишета и най-обикновени клюки са се наслагвали върху името й през вековете.

Кратката биографична бележка за нея в един папирусен свитък от ІІІ в. сл.Хр. например повече напомня извадка от жълт вестник, отколкото исторически извор, казват от издателството.

Според преводачката, която е и автор на стойностен предговор, едно може да се твърди със сигурност: жената от Лесбос, чийто образ жителите на острова са сложили в знак на почит върху монетите си, чийто стихове са се пренасяли от уста на уста в цяла Гърция, която Аристотел нарежда сред мъдреците, а Платон нарича "прекрасна", е била наистина надарена с огромен талант.

Не съществват нито преки потвърждения, нито категорични опровержения за хомосексуалните наклонности на Сафо, но така или иначе понятието "лесбийка", с първоналачно значение "жителка на остров Лесбос", се е наложило за хомосексуална жена.

Тя е сред първите, които създават лирика, изразяваща лични чувства. Сред стоте фрагмента в изданието са включени както няколкото на брой съществуващи големи откъса от почти изцяло съхранени стихотворения, така и двустишия и тристишия, а често дори и отделни фрази, които въпреки своята откъслечност пазят динамиката, внушението и магията на това, което можем да се нарече само с една-единствена дума: поезия.

В книгата е и последното - открито едва през 2005 г. - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.

Римлянинът Катул (ок.84 - ок. 54 г. пр. Хр.),

починал едва на 30-годишна възраст, е от онези родени под щастлива звезда поети, които успяват да останат завинаги млади във времето.

Най-известни са любовните му стихотворения, посветени на загадъчна жена, която той нарича Лесбия. Но той е и страстен, ироничен, нападателен, безкомпромисен, скандален.

Поезията му с лекота прескача от високата лирика в сатирата и пародията, от литературната изисканост в непосредствеността на всекидневната реч или откровената нецензурност.

Мотиви от стиховете му са били разработвани и подражавани както от наследниците му в римската поезия, така и от почти всяко поколение европейски поети от Ренесанса насам.

Сред запазените 116 негови стихотворения има сатири и нападки срещу бездарни писатели и съперници в любовта, срещу неморални политици (сред които без никакъв страх е поставен и самият Цезар) и всевъзможни мошеници, разкази за пътувания и шеги към приятели.

Оформител на двете книга - Сафо, "100+1 фрагмента", превод от старогръцки, и Катул, "Стихотворения", превод от латински - е Яна Левиева.

Яна Букова е родена в София. Завършила е класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995) и "Лодка в окото" (2000), на сборника разкази "К като всичко" (2006) и на романа "Пътуване по посока на сянката" (2009). През 2006 г. в издателство "Икарос" (Атина) излиза стихосбирката й "Минималната градина".

От 1994 г. живее в Атина, където е омъжена. Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от новогръцки, старогръцки и латински.