Теди Mосков довършва репетициите на „Ричард ІІІ – свободно по Шекспир”.
Мъжете около трона на Англия по време на войната между Бялата и Червената роза са облечени като хокеисти, а за да не станат грешки, на пуловерите им пише: Richard 3, Eduard 4, и т.н.
“Това, че уродите взимат властта, е много типично за нашите ширини. Е, и за други, де…”, така режисьорът коментира в интервю за Би Ти Ви работата си по прочутата трагедия.
“Едни хора си делят парите, при което единият вика: аз съм син, другият - червен. Но всички имат един началник, това е алчността”, убеден е режисьорът.
Теди Москов говори различни неща преди премиерата, шегува се, но дава възможност да се разбере, че половината текст е от Шекспир, а другата половина – от него самия.
Иначе било твърде скучно, говорели по две страници, за да кажат на някого, че го проклинат или че ще го заколят. Не е съвсем сигурен, когато го питат много ли ще е смешно и истински злодей ли ще е героят.
„Те, злодеите, изглеждат симпатични и така подмамват хората да им повярват и да тръгнат след тях. Това е пиеса за един от най-големите злодеи и значи, не може да не стане дума за тоталитарната система.
Бях се зарекъл да не говоря против комунистите, ама какво да правя, няма как да стане. Най-уродливите системи са социалистическите – и националсоциализмът на Адолф Хитлер, и социализмът на Джугашвили – Сталин са най-ярките примери за унижение на човека и за насаждане на страх.
Ричард е диктатор, убиец, но е смешен, така го играе Георги Мамалев. Ако днес гледаш речите на Мусолини и не знаеш италиански, ще помислиш, че целта му е да разсмива деца, че е детски палячо… А уродът, лудият, дебилът по някакъв начин е привлекателен за масите. Зъл смешник е, защото диктаторът е смешен сам по себе си.”
Теди Москов признава, че такъв тотален театър със силна визия се прави трудно, а и той непрекъснато променя нещо.
„Например, премахнах бруталните аналогии с нашето време, потърсих известна деликатност. Отказах се да викаме на Бъкингам – Бъко, уж,че е съвсем по български. Но всичките убийства стават при съпровод на нашенска ресторантьорска музика – като в едновремешните механи с мръсните червени покривки…”
Заедно с Георги Мамалев на сцената са Борислав Стоилов, Йосиф Шамли, Георги Спасов, Илиана Коджабашева, Радена Вълканова, Параскева Джукелова, Жорета Николова, Теодор Елмазов и др.
В екипа са сценографът Божидар Симеонов, композиторът Антони Дончев, костюмите са дело на Свила Величкова, а хореограф е Борис Радев.
Първите представления са насрочени за 15,16 и 17 февруари. Теди Москов не спира да се шегува: „Първото е за деца до 15-годишна възраст, второто – до 16, а третото, вече съвсем като хард порно – до 17 години…"
Последвайте ни
