Кураторът Николай Бошев е избрал възможността да бъде проследено развитието на автора, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му.
"Началото на този път е преди шест десетилетия. Носи категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в съвременното изкуство в България", са казва в представянето на експозицията.
Величко Минеков е роден през 1928 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Имал изключителния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев, при когото се дипломира.
Влиянията от тези големи майстори са в основите на неговия път в изкуството. Още първите работи, сред които се откроява "Жажда" (от 1958 г.), доказват стремежа на художника да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа.
През 60-те години на миналия век скулпторът става обект на злобна и ожесточена идеологически подплатената атака срещу произведения, без които днес е немислима представата за българската скулптура.
"По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение", е мнението на организаторите на сегашната изложба.
Минеков вярва в правото на твореца да се противопоставя на каноните. Преди години в интервю за в. "Култура" в отговор на въпроса "Кога ви обявиха за формалист?" Минеков разказва:
"Около 1960 г. След това направих отново работа на тракийска тема - "Орфей". После реших да участвам в конкурса за паметник на Априлското въстание в Панагюрище. Спечелих първа награда (може би за първи път се даваше първа награда на конкурс - обикновено се даваха втори, за да се доработва проектът).
След журито, още вечерта, Владимир Гоев - той отговаряше за скулптурата и за конкурса, и беше член на журито - доведе министър Петър Вутов и работата отпадна като "футуристична".
После за същия паметник имаше още конкурси, отново участвах и накрая направих "Конницата" и "Клетвата" - останалото беше направено от мои колеги.
По това време се обяви конкурс за новата Централна гара. Спечелих го и ми беше възложен монументът пред гарата, който трябваше да стане само за една година. Може би това беше първият монумент в едно вече съвременно пластично мислене..."
През следващите години той създава редица творби и монументи : паметниците "Спартак" (гр. Сандански, 1979), "Хан Аспарух" (Добрич, 1981) и "Съединението" (Пловдив, 1985), фигурата на Владимир Димитров - Майстора пред галерията на "Шипка 6", скулптурите пред театъра в Пазарджик...
От 1964 г. Величко Минеков е преподавател по скулптура в Художествената академия, професор е от 1975 г. Бил е ректор в периода 1976-1984 г., бил е и народен представител в последните комунистически парламенти (1981-1989).
Властта в тоталитарната държава се ласкаеше от мисълта да попадне в полезрението на големите творци. Така, като забравя някогашните критики, висшето ръководство на БКП и лично Тодор Живков му възлагат да направи надгробните паметници на д-р Мара Малеева-Живкова и на Людмила Живкова.
По-късно Минеков прави и паметника на Живков, издигнат приживе на диктатора на площада в Правец.
Участвал е в много национални и международни изложби, носител е на всякакви награди през последните над 40 години - "Димитровска", орден "Г. Димитров" и др. С орден "Стара планина" беше удостоен през 2006 г.
Сегашната изложба представя повече от 50 произведения, собственост на СГХГ, Националната художествена галерия, галерия „Станислав Доспевски", Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии.
Ще бъде открита до 29 декември.
