По орамата, посветена на 100-годишнината от рождението на Акира Куросава (1910-1998), е едно от забележителните събития на 24-тата "Киномания" (kinomania.bg).
С три филма организаторите на фестивала почитат великия японски кинематографист, работил активно над половин век.
"Кагемуша: Сянката на воина" (Kagemusha) е тричасов филм, заснет през 1980 г. и поделил "Златна палма" на фестивала в Кан с "Ах, този джаз" на Боб Фос.
Куросава прави този филм в труден период от живота си. След финансов провал с "Додескаден" през 1970 г. и неуспешен опит за самоубийство режисьорът не можел да разчита на финансова подкрепа в Япония и прави знаменития си филм от 1975 г. "Дерсу Узала" в Сибир със съветско финансиране.
За епичния проект "Кагемуша" вече 70-годишният майстор намира подкрепа в САЩ от обожаващите го и учили се от неговото творчество вече знаменити Джордж Лукас и Франсис Форд Копола. Те стават изпълнителни продуценти на най-скъпия дотогава филм в японската история.
Действието се развива в края на XVI в. и разказва за Такеда - един от трите клана на воини, борещи се за контрол над Япония в края на феодалния период.
Шинген, главата на клана, е фатално ранен в битка и от смъртното легло заповядва гибелта му да бъде запазена в тайна, а един кагемуша или воин-сянка да заеме неговото място.
Дубльорът е дребен крадец (двете роли се изпълняват от един и същ актьор), спасен от екзекуция поради невероятната прилика с Шинген, но той не е способен да спре съдбата, и Такеда са унищожени в кулминационната сцена на на бойното поле.
Чрез изумителни визуални ефекти и педантично внимание към всеки физически и стилистичен детайл Куросава създава филм, който възстановява статута му на най-велик японски режисьор. Успехът на "Кагемуша" му позволява да направи шедьовъра си от 1985 г. "Размирие" (Ran).
Този филм, също включен в "Киномания", има две британски награди БАФТА, "Оскар" за костюми, две награди на Японската киноакадемия и още много отличия от цял свят.
Това е последният исторически филм на Акира Куросава, оценяван от историци и критици на киното и като най-внушителният.
Филмът е колосален и като замисъл, и като изпълнение. Куросава използва за основа трагедията на Шекспир "Крал Лир". Един остаряващ военачалник разделя своето спечелено с много усилия кралство между синовете си. Следват борба и предателство, провокирано от една отмъстителна жена, а прогоненият и преследван централен герой се бори с призраците от кървавото си минало.
Куросава подсилва шекспировия сюжет с будистки възгледи за изкуплението и прошката и използва изумителни визуални ефекти - и красиви, и ужасяващи, които са постижение в историята на киното изобщо.
"Сънища" (Drеams) от 1990 г. е третият филм за зрителите на "Киномания". Той съдържа осем красиви новели - плод на детските спомените на Куросава, мотивът за Райската градина, столетник, който твърди, че "хората сега са забравили, че са част от природата", ефекти, подарени на японския майстор от Джордж Лукас...
В новелата "Гарвани" ценител на изкуството се озовава в картините на Ван Гог, изигран впечатляващо от друг обожател на Куросава - самия Мартин Скорсезе.
Акира Куроксава става световно известен, когато през 1950 г. показва своя десети филм "Рашомон" на фестивала във Венеция и печели "Златен лъв", а след това и "Оскар".
Сред великите му произведения, от които са се учили няколко поколения кинематографисти, са и "Седемте самураи" (1954), „Телохранител" (1961), „Червената брада" (1965)...
Източник:
kinomania.bg
