С „Досието Петров” – филм на режисьора Георги Балабанов по негов и на Жан-Клод Кариер сценарий, утре в Зала 1 на НДК се открива 19-ият международен „София Филм Фест”.
„Досието Петров” разказва и за познати, и за премълчавани от медиите истории от т.нар. български преход. Идеологическият тормоз, арогантността и насилието на явната и скритата власт в тоталитарната държава, (не)унищожаването на архивите на Държавна сигурност, завземането на икономическата и политическата власт от бившите ченгета, разнообразието на предателства и лицемерие в обществото и сред близки хора някога и днес – всичко това гради трагедията на някогашния актьор, превърнал се в партиен лидер и на неговия зъл гений – шеф от службите, станал всемогъщ банкер.
Проектът беше представен от Кариер и от работещия от 30 години във Франция Балабанов през 2008 г. на „София Мийтингс”. Тогава Жан-Клод Кариер получи Наградата на София за приноса си към киноизкуството. От 60-те години на миналия век той е сред най-високо ценените драматурзи в киното, не случайно Георги Балабанов го нарича „магьосника”. Кариер е дългогодишен сценарист на Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка”, „Този неясен обект на желанието”, „Дневна красавица”, „Призракът на свободата“). По негови сценарии са заснети близо 130 филми и сериали. Работил е със знаменити режисьори като Жак Тати, Луи Мал („Вива, Мария!”), Пиер Етекс („Щастлива годишнина”), Фолкер Шльондорф („Тенекиеният барабан”), Жан-Пол Рапно („Сирано дьо Бержерак), Жан-Люк Годар ("Да спасява който може(живота си)"), Карлос Саура („Антониета”), Анджей Вайда („Дантон”)… Лауреат е на награди „Оскар”, БАФТА, „Златен лъв” от Венеция, „Златна палма” от Кан.
„От Кариер научих, че сценарият не е литература, не е за четене, а трябва да е машина, която да задвижи конструкцията на бъдещия филм”, казва Георги Балабанов. „Научих също, че трябва да обичаш всеки свой герой – добър или лош, централен или дребен. Кариер пише на ръка и след всичките, поне три, преработки имахме 300 листа текст.”
В отговор на любопитството на журналисти, впечатлени от документалната достоверност на случващото се на екрана, режисьорът обясни, че героите нямат реални прототипи, че ситуации в сюжета са измислени,някои не са се случвали в България, но са били възможни в други посткомунистически държави в Източна Европа. „Това се случва в реално време, в реална атмосфера и среда”, убеден е опитният документалист. Той е автор на документални филми за някогашната Студия „Екран” при БНТ, някои („Помен”, „Соло за английско рог”) получиха навремето престижни европейски награди.
Актьорите Михаил Билалов, Христо Шопов, Ани Пападопулу, Радина Кърджилова, Георги Новаков, Цветана Манева, Деян Донков, Валери Йорданов, Валентин Ганев, Богдан Глишев, Малин Кръстев, Йосиф Шамли, Станка Калчева, Анжела Недялкова са в звездния екип на „Досието Петров”. Филмът е копродукция между „Камера” ООД, „Ostlicht Filmproduktion” – Германия и „ARSAM International” – Франция и е подкрепен от Националния филмов център, МДМ - Германия и от Фонда за кино към Съвета на Европа – „Евроимаж”.
Веднага след приемиерната прожекция в НДК от петък, 6 март, филмът тръгва по екраните в страната.
Премиерен за публиката е и „Буферна зона”, филм, с който големият режисьор Георги Дюлгеров твърди, че се разделя с киното. Той отново е заедно с Руси Чанев, актьора и съавтора, с когото заедно създадоха два от върховете в 100-годишната история на българското кино – „Авантаж” (1977) и „”Мера според мера” (1981).
Героят в „Буферна зона” е кинорежисьор, претърпял автомобилна катастрофа, в която е заг(убил) жена си, а самият той остава полусляп. ( Про)вижда няколко сънища, които на пръв поглед нямат фабулна връзка помежду си. Една сюжетна линия обаче, ги обединява – егоизмът на героя...
„През последните години сънувам сънища, подобни на описаните във филма. Е, разбираемо е, че съм ги понатъкмил, но във всеки един от сънищата има едно ядро, което не пипам – първоизточника. Не го пипам не от суеверие някакво, а защото ми се ще да се доверя на подсъзнанието си в усещането за смъртта. Иска ми се да споделя моите страхове и надежди.
Не случайно започвам с цитат на Фелини – „Светът на старостта е свят, който се свива. По-малките неща се увеличават. Малцина вече са важни за вас, но те пък са много важни.” Аз съм човек интуитивен, колкото и да давам вид на интелигентен. И вярвам страшно много на интуиция, пък ако щеш и на някакви внушения отвън, от горе. Самият факт, че в един период – 2009, 2010 – почнах да сънувам едни сънища, картинни, реални . Всичките шест сънища във филма са реални, аз не съм ги измислил. Взех да ги записвам. Това стана изведнъж. Никога до тогава не бях сънувал така. В момента, в който някак се приближи старостта, започнах да се оглеждам. Изведнъж започнаха да се появяват тези сънища – някои през деня, други нощем. Записвах и се събраха 11 сънища. Тогава продуцентките Надежда Косева и Светла Цоцоркова казаха: „Жоро, хайде да направим един филм”.
В екипа на филма са хора от всички поколения, които са работили през годините с Дюлгеров. В ролите са Стефка Янорова, Розалия Абгарян, Тигран Торосян, Христина Иванова, Снежина Петрова, Ивайло Христов и много други. Оператор е Георги Челебиев, художник – Ванина Гелева, художник по костюмите е Дориана Кебеджиева, музиката е дело на Мира Искърова и Христо Намлиев, монтажист е Антония Милчева.
Официални премиери за зрителите на 19-ия „София Филм Фест” имат още игралните „Потъването на Созопол” на режисьора Костадин Бонев и „Омбре” на трагично загиналия след последния фестивал „Златна роза” Захари Паунов.
А общо в програмата на фестивала – в различните конкурси и ретроспективи – участват над 70 български заглавия.
криза, която тихо расте" />
