Обредни хлябове от цяла България ще бъдат представени на изложбата "Айда, колач да режимо, жито да се ражда!".
Тя се открива днес от 17.30 ч. в залите на Националния етнографски музей при БАН.
Експозицията цели да покаже магията и символиката на българските обредни хлябове за Коледа, представящи традициите отразличните краища на страната.
В западните райони хлябът за Бъдни вечер се нарича боговица, светец, вечерник, а в източните - боговица, богова пита, колашки колак, бъдняк, вечерна, бъдна погача, разказват етнографите.
Те посочват, че обредните хлябове за Бъдни вечер са винаги големи и с пластика, която изобразява схематично домашното стопанство с различните дейности.
Тези изображения са от тестени топчета и пръчици и представят кошарата с овцете, воловете, нивата с кръстците, ралото, стопаните и кучето пазач.
Срещат се и хлябове с християнска символика, свързана с религиозната страна на празника Рождество Христово.
Друга особеност в поредицата обредни хлябове за Бъдни вечер са различните хлебни изделия от Северозападна България, посветени на къщата, на хармана и нивата, на лозето и виното, на колата и кравите, отбелязват етнографите.
Те допълват, че просфорената пита е също сред обредните хлябове за Бъдни вечер.
Такива пити са характерни за Централна и Източна България.
Например, в Панагюрско питата се меси само с брашно и вода, а украсата е печат от просфора.
В деня преди Коледа малките деца обикалят дворовете, за да питат стопаните "Славят ли Бога" и да донесат неговата благословия.
В знак на благодарност домакините ги даряват със специални хлябове.
Това са малки хлебчета, чиято форма е свързана с пола на коледарите - за момчетата се приготвят кръгли, а за момичетата - хлебчета с преплетени краища.
