Ако си мислите, че това е поредният филм за разглезена дама от висшето общество, която от скука започва да се занимава с мода, грешите.
"Коко преди Шанел" описва един дълъг и труден път от бедността до лукса. Това е борбата на бедно момиче, което иска да се впише в обществото.
Габриел Шанел е родена през 1883 г. в Южна Франция. Със сестра й са изоставени в сиропиталище. На 17 буйната и невъзпитана Габриел трябва да избере дали да постъпи в манастир, или да продължи да учи.
Тя отива в Нотр Дам - пансион към манастира в Мулен, където след часовете е принудена да чисти и да спи в мазе. Именно там девойката се сблъсква с разликата между бедните и богатите.
В пансиона тя се научава да шие и скоро започва първата си работа - прави подгъви в малко провинциално шивашко ателие. След работа пее в кабаре със сестра си, а публиката им се състои предимно от подпийнали войници.
Габриел знае само две песни, но дори и тях не пее много добре, тъй като гласът й е слаб. Една от тях, за кучето Коко, по-късно дава и името й.
Нещо в девойката обаче привлича всички. Тя е слаба, непокорна, с гаменски вид и няма нищо общо с кабаретните певици.
Тогава се среща с Етиен Балсан, кавалерийски офицер от богата фамилия, който я кани в имението си близо до Париж. Отвратена от мизерния живот, Габриел не пропуска този шанс.
"Коко преди Шанел" описва именно тези години от живота на модната икона.
Филмът разказва за потиснатите чувства, за нежеланието да бъдеш просто нечия съпруга, за стремежа към свобода. Режисьор и сценарист е Ан Фонтен (вж. филмографията й в IMDB.com), която отдавна е била пленена от изключителния характер на дизайнерката.
"Не толкова заради модата, колкото заради факта, че сама се е изградила като личност. Тази жена от провинцията е бедна и необразована, но има невероятни качества и съдбата й е да изпревари времето си."
В образа на Коко се превъплащава Одри Тоту, позната ни от "Невероятната съдба на Амели Пулен". Тя е била фаворит за ролята още преди Фонтен да започне да пише сценария.
"Одри, също като Шанел, има грацията, финеса и безспорна харизма. При първата ни среща нейната воля, дързост, дълбочина на погледа, който те пронизва, ме впечатлиха. По всичко напомняше на Шанел.
Нейната култура не е на знанието, а на наблюдението. Още не бях написала и ред от сценария, когато срещнах Одри, но знаех, че ако тя ми се довери и продуцентите ни поддържат, можех да започна приключението", разказва Фонтен.
"Ан ми позволи да развия характера на Шанел, да потърся различни аспекти на ролята, като покажа емоционалната й същност - крехка и мила, но същевременно властна и горда", допълва актрисата (вж. филмографията й в IMDB.com).
Габриел Шанел е била страстна пушачка, винаги с цигара в ръка. След излизането на филма в родната й Франция плакатът беше забранен, тъй като на него Одри Тоту държи цигара и това е определено като "нездравословно и неуместно".
Коко е бунтарка, откровена и амбициозна феминистка, която дава тон в живота на много млади дами. Тя налага новия образ на жената - независима, секси и самостоятелна.
Дизайнерката прави революция в модата, като освобождава жените от неудобните и тесни корсети. Именно тя през 1920 г. дава на света малката черна рокля, която и до днес присъства в гардероба на всяка елегантна жена.
Изчистените линии на костюмите на Шанел повече от половин век са символ на стил и лукс . Нейни клиентки са били Грета Гарбо, Роми Шнайдер, Марлене Дитрих, Жана Моро, както и първата дама на Америка Джаки Кенеди.
Коко Шанел умира през 1971 г. в Париж, а през последните 26 години художествен директор на модната къща (Chanel.com) е Карл Лагерфелд (KarlLagerfeld.com).
