На 15 февруари в книжарница "Хеликон" издателство "Ера" (EraBook.net) представен най-новият роман "Тайната на рицаря Капулети" на Стефан Кисьов,
Книгата е базирана върху легендата за трагичната любов между Ромео и Жулиета.
Историята води началото си от стара италианска приказка и мнозина са творците, изкушени да я преразкажат през вековете.
Самият Стефан Кисьов пътува до Италия, прави щателно проучване в библиотеки и музеи и представя вечната любовна история с нови детайли и неочаквана развръзка.
Монтеки и Капулети – двама рицари в Светите земи, намират златен свитък с текст на староарамейски. В последвалия дуел за ценната находка Монтеки загива от оръжието на бойния си другар.
Години по-късно, на смъртния си одър Капулети изповядва на отец Лоренцо греха си, станал причина за нестихващата омраза между двата рода.
Но златният свитък крие много по-страшна тайна,
която излага на риск бъдещето на християнството. Междувременно отецът е въвлечен в невъзможната любов на Ромео Монтеки и Жулиета Капулети. А свитъкът ще се окаже единственото спасение за обречената им връзка.
Каква всъщност е съдбата на двамата влюбени и разкрита ли е древната тайна? Истинско приключение в Ренесансова Италия – с цялата й пищност и разгул, с възхода и падението на нравите разкрива четивото.
В стремежа си да опознае света и да трупа жизнен опит като писател, роденият на 30 април 1963 г. Стефан Кисьов сменя множество професии, но никъде не се задържа за дълго.
Той често пътува и живее в различни градове и държави.
През 1990 г. емигрира със семейството си в Швейцария, където остава да живее в продължение на две години предимно в Цюрих, но след това се завръща в България.
Той е автор на 60 разказа, пиесата "Гларуси" и на романите "Джубокс", "Никъде нищо", "Не будете сомнамбула", "Твоето име е жена" и др. и
През 2004 г. става първият носител на наградата ВИК за романа "Екзекуторът".
Пиесата му "Гларуси" пък е свалена от репертоара на театър "Българска армия" (art.bg) малко преди да бъде поставена, защото е твърде провокативна.
Година по-късно все пак е поставена в Благоевградския театър, а няколко години след това – и в Русенския.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!