Било по-лесно от детска игра. Единственото, което направил крадецът, било, че се снабдил с бяла работна престилка.
Италианецът Винченцо Перуджа вечерта се скрил в шкаф, в който копистите прибирали своите стативи и платна. И когато на следващата сутрин - 22 август 1911 г. - чистачите приключили работата си, той просто излязъл от шкафа и откачил картината. Шедьовърът на Леонардо от 1505 г. не е голям - 76 на 53 см и крадецът нямал проблем да я скрие под престилката си.
Перуджа добре познавал Лувъра, където бил работил като майстор по огледалата от октомври 1910 до януари 1911 г. Всичко бил предвидил освен едно - заял ключът към вратата, през която трябвало да напусне музея.
Докато се опитвал без успех да отключи, там се появил тенекеджията на сградата и крадецът го помолил да отвори. Нищо неподозиращият работник отключил и Перуджа изчезнал с картината под престилката.
За музея кражбата била ужасно унижение и предизвикала безчислени мерки за сигурност. Директорът бил уволнен, близо месец събитието заемало първите страници на всички вестници. Десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината.
Предприемчиви издатели и търговци започнали да продават картички с репродукции. Мястото, където висяла "Мона Лиза" останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.
Границите на Франция били затворени за известно време, контролът бил утроен. Полицията не разкрила нищо, но сред заподозрените и дори разпитвани били художникът Пабло Пикасо и поетът Гийом Аполинер.
В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. Най-после в края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано "Леонардо", в което се казвало, че "Мона Лиза" най-сетне трябва да се завърне в родината си. Перуджа очевидно не знаел или бил "забравил", че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си.
Леонардо взел със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.
Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия "Уфици", двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра.
Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията.Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор. Когато излязъл, го приветствала тълпа италиански националисти. Превърнал се бил в един малък национален герой.
Но правителството върнало картината в Париж, където тя била приета в Лувъра с церемония.
През годините има и няколко нападения върху картината - две през 1953 г. Един неизвестен хвърлил киселина и силно повредил най-долната част, а друг - боливиец, я замерил с камък, след като часове на ред се бил втренчил в нея.
От тогава 2-сантиметровото стъкло пред "Мона Лиза" вече е бронирано и безценната картина е наистина непристъпна.
Руска туристка атакува картината през 2009 г., като хвърли празна чаша над главите на 40 туристи. Чашата се удари в предпазното стъкло и се е разби на пода.
Нападения има и върху нейни копия, които правят турнета по света. Така се случи и в София в Националната художествена галерия в края на 70-те години, когато побъркан маниак повреди картината с нож.
Дълги години "Мона Лиза" е била позната само на специалисти по история на изкуството и на изтънчени ценители. Кражбите и вандалските нападения върху картината твърде много са допринесли за световната й известност.
Кражбата на "Мона Лиза" е сред 25-те най-големи престъпления на 20-и век според класация на американското списание списание "Тайм".
Последвайте ни
