Излитат ли самолети от Младежкия театър

К�в �во се случва на едно голямо европейско летище, когато извие снежна буря и часове наред всички полети са блокирани? И – ни напред, ни назад.

Може да се случи какво ли не, т.е. – всичко.

Такъв е един от възможните отговори, които дава новата постановка "Летище" на Младежкия театър "Николай Бинев".

"От нашето ЛЕТИЩЕ никой не излита. И никой не каца. Ние разказваме историята на хора, задържани на него от обстоятелствата. За това, какво се случва, когато безумният ритъм на истеричния ни живот спре неочаквано, сякаш някой е дръпнал аварийната спирачка, и ние сме принудени да стоим на едно място, да се сблъскаме със самите себе си.

Това е история за любовта, самотата, умората и надеждата...", казва режисьорът Владимир Люцканов.

Той е взел пиесата "Светулки" от нашумялата в Лондон и из цяла Европа хърватска писателка Тена Щивичич и я предлага в свой вариант на зрителите.

Зрителите, които поне веднъж са преживяли влудяващо висене в чакалните на аерогара, познават това състояние - напълно безпомощни да предприемат каквото и да е. Тогава настъпват едни часове, през които наистина май нищо друго не му остава на човек, освен да се опита да погледне по-дълбоко в себе си.

На сцената, като на кино, в забързан нервен ритъм се сменят героите - всеки със своите невъзможни и неразрешими, но познати и разбираеми проблеми.

Тайнствен пътник за Швейцария среща любовта на живота си, която не е виждал 19 години, но не може да забрави (в ролите – Атанас Атанасов и Койна Русева).

Други двама, съвсем млади, старателно се крият и от себе си дори, но стресът ги кара да прогледнат и да се явят, поотделно и заедно, на най-сложния житейски изпит (Искра Донова и Бойко Кръстанов).

Изплашеното и вече предварително излъгано от американската мечта рускинче, което нечоаквано намира опора в огънат от несекващите грубости през дългия му живот добър старец (Елена Бърдарска и Стефан Мавродиев).

Две посмачкани вече стюардеси, разбрали, че тази професия не е лъскава, никак дори не е и няма как да стане (Гергана Христова и Ярослава Павлова).

И други, които, колкото и да не им личи от пръв поглед, също изгарят за любов (Ангелина Славова и Николай Луканов).

А най-отпред, най-близо до зрителите е добрият барман арабин (неподражаемият Вежен Велчовски), който обаче – моля, моля! - също си има гадже (Лилия Гелева).

Другото в този спектакъл е суетнята, която в един миг можем да видим като завладяващ танц, мъчителният сън по ръбестите пейки, който обаче дава време за мислене, гадната скъпотия навсякъде, която е вбесявала всеки – и на сцената, и в зрителната зала…

Режисьорът Владимир Люцканов е работил с художничката Елена Иванова, а хореографията е на Татяна Соколова. Изпълнил е сцената със съвсем млади, музикални и пластични студентки от НАТФИЗ и НБУ.

И когато снежната буря отминава, самолетите излитат един след друг, а краят е (почти? може би?) щастлив.

Първата среща с публика е днес, премиерата е в четвъртък (8 ноември), следващите представления са на 15-и, 23 –ти и 29-и ноември.