"Хм млет" от Шекспир е най-великата пиеса в историята, най-добрият текст в англоезичната литература и драматургия – така определя трагедията режисьорът Явор Гърдев.
Най-успешният през последните години български театрален, а и филмов режисьор постави "Хамлет" в Народния театър "Иван Вазов" (old.nationaltheatre.bg). Премиерните представления са от вторник до петък тази седмица.
"Мигът на осъзнаване на непоправимостта на света"
- така определя своя фокус в интерпретацията на "Хамлет", режисьорът.
"Посвещавам я на един единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят.
Преди попадането в тази точка светът е бил смислен и перспективен, обещавал е радост, бил е свят с бъдеще. След попадането в нея той се е разпокъсал и обезсмислил, станал е бивш свят, чиито останки обитаваме на доизживяване, без помен от радост и без надежда за такава. Онова "преди" и това "след" са до болка познати на зрелия индивид", обяснява Явор Гърдев.
И добавя: "Повечето от нас познават болката и страданието в зоната на изчерпания смисъл, но колцина от нас познават спасението чрез изчерпания смисъл? Може ли точката на отчаянието да се окаже точка на спасението?
С риск да не успее да поправи света, Хамлет ще опита."
Режисьорът не издава предварително решението на спектакъла, но признава, че
в "Хамлет" има много политика.
"Пиесата носи едни смисли, които аз не бих могъл да нарека злободневни политически, а по-скоро универсални политически смисли на човешката общност откакто тя съществува.
Аз съм внимателен към значимостта на историческите събития. но Шекспир изважда в "Хамлет" съдържание, което е удивително многопластово и удивително адекватно на съвременната ситуация", казва Гърдев.
Той е избрал младият актьор Леонид Йовчев за главната роля. В отговор на въпроса "Защо?" отговаря:
"Много обичам интелигентни актьори. Хора, които, освен че са органични, освен че имат чисто актьорски умения, добре възпитани в тях, имат и две други неща. Собствен изследователски дух, т.е желание да научаваш повече, знанието, което добиваш в повече да минава през теб. И да го преживяваш като лично развитие вкл. в телесен смисъл.
Това у Леонид е много характерно, защото той много работи със себе си и критерият за това, какво се случва с него, е, че той в най-малка степен е суетен. Това е много важно за един актьор. Никога не харесва сам това, което прави. Тази изходна позиция е много добра. Винаги слуша къде повече може да отиде и отива натам.
И второ - той има много силна тяга. Което значи, че може да издържи. Става дума за атлетичност, той има чисто физически проблем да издържи такова натоварване. Огромен обем текст, който трябва не просто да се преодолее, а да се изнесе.
И огромно физическо натоварване. Спектакълът е много атлетичен, аз се чудя как той не е целият в контузии. Пребиват го по шест пъти на ден на загряващите репетиции. Целият е в кори, наколенки и т.н. Много целенасочено го прави и не съм имал абсолютно никакво съмнение че той трябва да изиграе Хамлет в този вариант", каза Явор Гърдев още в разгара на репетициите през септември.
Режисьорът специално отбелязва, че
актьорите в сегашната трупа на Народния театър дават отличната възможност да бъде поставена "енциклопедия" като "Хамлет".
"Мариус Куркински играе Клавдий и според мен репетира много интересно, много добросъвестно и задълбочено. Голямо удоволствие е да се работи с него. Като се има предвид, че много отдавна не е работил в спектакъл на друг режисьор, той е много коректен, не стои като режисьор или като звезда…"
В ролята на Гертруда е Светлана Янчева, на Полоний – Валентин Ганев. Офелия е Весела Бабинова, за която ролята е едва втора на професионална сцена. Първата беше в много успешната постановка на Явор Гърдев "Нощна пеперуда", с която заслужи награда за дебют.
Лаерт е Христо Петков, гробарите са Пламен Пеев и Теодор Елмазов.
Като Духът на сцената е Константин Станчев, 13-годишният син на актрисата Койна Русева, който вече има впечатляващ опит в роли в Младежкия и Народния театър.
(Вижте снимки от репетициите (Калин Николов) и спектакъла (Симон Варсано)
Специална роля за крайния резултат имат художниците Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов, както и авторът на музиката Калин Николов.
В спектакъла звучат също песни на Адел, на датската певица Агнес Обел, на британските групи Kula Shaker и Florance + The Machine.
Явор Гърдев е избрал за своя спектакъл последния публикуван превод на "Хамлет" - на професор Александър Шурбанов, в който най-прочутият монолог в световната драматургия започва така:
"Да бъдем или не -
Това се пита!".
В по-далечното минало в ролята на Хамлет на сцената Народния театър са излизали Сава Огнянов (1914), Васил Кирков (1921), Владимир Трендафилов и Борис Михайлов (1933), Константин Кисимов и Иван Димов (1943).
Изключителен спектакъл през 1964 г. е създал 33-годишният тогава Методи Андонов със своите 23-годишни студенти. Ролята на Хамлет е изпълнил Сава Хашъмов. И до днес се говори, че това е най-успешната и най-дълго играна постановка на Учебния театър при ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Тя е била първата постановка на "Хамлет" в България след 9.ІХ. 1944 г.
Легендарна в историята на българския театър е постановката на Леон Даниел през 1965 г. на сцената на тогавашния Театър на въоръжените сили (днес "Българска армия") с Наум Шопов в ролята на Хамлет. Този спектакъл бързо е бил спрян от партийната цензура, а на режисьора е било забранено да работи в София.
Режисьорът Вили Цанков няколко пъти е поставял "Хамлет", а ролята са изпълнявали Иван Кондов, Руси Чанев и Стоян Радев.
Атанас Атанасов е играл Хамлет в Театъра на армията през 1996 г. в сценичната версия на Николай Ламбрев.
В Народния театър "Иван Вазов" за последен път "Хамлет" е играна през 1987 г. в постановка на Асен Шопов със Стефан Данаилов в централната роля.
Източник:
old.nationaltheatre.bg
