ЕС се загрижи за немите филми

Б�з �зо 80 на сто от произведенията на нямото кино в Европа вече са загубени, а поради съществуващи правни ограничения дори съвременните цифрови технологии няма да помогнат същото да не се случи и с други филми, обяви днес Европейската комисия в доклад, цитиран от информационната агенция "И Ю обзървър" (euobserver.com).

Неми са били всички филми, правени в Европа и САЩ - от първата кинопрожекция на братя Люмиер в Париж през 1895 г. до производството на първите звукови филми в САЩ - "Дон Жуан" през 1926 г. и "Певецът на джаз" (The Jazz Singer) през 1927 г.

Досега само Латвия и Дания са разработили стратегии за прехвърляне на цифрови носители на филмови произведения, смятани за неделима част от националното културно наследство, посочва ЕК в своя доклад.

Унгария е решила да прехвърли на цифров носител само 100 от своите филми. По-малко от една трета от страните членки в момента поддържат в архив от видеоматериали на цифрови носители по начина, по който събирани националните архиви на филмова лента.

"Оценката за изгубени 80% от филмите от периода на нямото кино се основава на анализ на онова, което в момента може да бъде намерено в архивите. Като се изключи малката вероятност след време някои от филмите да се появят от частни колекции, смятаме, че оценката ни е правилна", заявил Мартин Кьорбер, куратор на Германския музей за кинематография и телевизия в Берлин (osiris22.pi-consult.de).

Всички ранни филми на Фриц Ланг, Фридрих Мурнау или Георг Пабст се смятат за загубени, заедно със стотици други произведения от края на 19-и век.

Според ЕК проблемът със "спасяването" на филмовото наследство е в липсата на нов подход към запазването на филмовите ленти. Консервирането на лентите в херметически кутии не може да гарантира запазването им за бъдещите поколения.

Затова в ерата на цифровите медии е необходим нов модел, посочва ЕК в доклада си. Отговор трябва да бъде даден и на стотици въпроси как и къде да се съхраняватцифровите носители.

Простото "дигитализиране" не е достатъчно, посочва Кьорбер. "Аналоговите оригинали трябва да бъдат запазени непокътнати, ако се налбожи по някаква причина да ги използваме.

Технологиите се развиват, трябва винаги да се има пред вид, че в бъдеще ще се появяват възможности за дигитализация с все по-високо качество и разделителна способност", подчертал той.

Кьорбер смята, че освен всичко друго цифровите архиви са и много по-скъпи от традиционните хранилища за филми. Съществуват и правни ограничения върху използването и достъпа до филми. В ЕС действа няколко режима за събиране, съхранение, реставриране и обмен на националните филмови архиви.

Административните разходи и времето за преодоляване на ограниченията от гледна точка на авторските права често карат различни институции да се отказват от работа с архивни материали. Редица страни-членки биха приветствали интервенцията на ЕС по отношение на авторските права, посочва ЕК в доклада си.

Професионалистите от филмовата индустрия същ6о създават проблеми, смята Кьорбер. "Много продуценти, особено в по-малките студия, нямат средства за поддържането на трайни архиви и не разбират значението на тази дейност", подчертава той.