Димитрина Василева и "Изчезващата Африка"

"Ич чезващата Африка", фотоизложба на Димитрина Василева, е подредена във  "ФотоСинтезис Арт Център" на бул. "Васил Левски" 57 в столицата (photosynthesis.bg).

В 50 фотографии авторката  представя живота и културата на плeмена в Източна Африка, които, вследствие на цивилизацията, глобализацията, принудителната миграция, промени в климата и екологията, политически и икономически интереси, както и намесата на християнските мисионери, са обречени да загубят културната си идентичност и автентичния си облик.

Снимките показват традиционния начин и условията на живот, етническите белези и характера на хората, живеещи в най-отдалечените, сурови, безпощадни, затрогващо красиви и в същото време биологично и културно уникални кътчета.

Това са земите на племената Туркана, Ел Моло, Рендил и Самбуру в Кения и Масаи, Хадзабе и Датога в Танзания.

Димитрина Василева (dimitrinavasileva.com) определя фотографията като свой изказ, път и свобода. Живее и работи във Варна.

Тя има многобройни участия и награди в национални и международни конкурси и изложби. Тази година нейни снимки са избрани да представят България на Международното биенале на FIAP в Сингапур.

Заминала за Африка през ноември 2010 г. За един месец минала през Кения от юг на север, през Голямата Разломна долина и земите на масаите, през екватора към сухите земи на север, откъдето започва територията на племената Самбуру, прекосила планината Кения и преминала в дълбоката сурова африканска пустиня.

А след това - в Танзания, езерото Еяси, на чиито територии живеят свободните ловци - събирачи Хадзабе и полуномадите Датога.

Във "ФотоСинтезис Арт Център" все още (до 26 юли) може да се види и изложбата "Кухненски истории от Балканите" (Kitchen Stories from the Balkans) на Евгения Максимова, която работи в областта на документалната фотография.

Началото на проекта е поставено в рамките на майсторски клас за документална фотография с наименование Sее New Perspektives със спомоществователство на Фондация "Роберт Бош" и World Press Photo.

Кухнята е не само душата на Балканския дом, тя е и точен огледален образ на съвременното Балканското общество. По безупречно точен начин, тя обрисува кръстопътното положение в което се намират балканските страни и изразява силно осезаемото усещане за изгубена идентичност в региона - неизбежно наследство от 500-годишното турско робство и още почти 50 години на изолация и плен зад "желязната завеса".

Не стигат нито времето, нито парите (но също така липсва и дух) за "творческа" декорация в голяма част от балканските домове.

Повечето млади семейства или са принудени да живеят под наем (където вноската често е по-висока от средната месечна заплата) или пакетирани като сардини в жилището на родителите си - обикновено помещаващо се в някоя от безбройните, безнадеждно грозни и нереновирани панелни сгради - едно вездесъщо наследство от комунистическата ера.

В много от тези домове времето сякаш е спряло, казва авторката.