"Ич чезващата Африка", фотоизложба на Димитрина
Василева, е подредена във "ФотоСинтезис Арт Център" на бул. "Васил Левски" 57 в
столицата (photosynthesis.bg).
В 50 фотографии авторката представя
живота и културата на плeмена в Източна Африка, които, вследствие на
цивилизацията, глобализацията, принудителната миграция, промени в климата и
екологията, политически и икономически интереси, както и намесата на
християнските мисионери, са обречени да загубят културната си идентичност и
автентичния си облик.
Снимките показват традиционния начин и условията на живот, етническите
белези и характера на хората, живеещи в най-отдалечените, сурови, безпощадни,
затрогващо красиви и в същото време биологично и културно уникални кътчета.
Това са земите на племената Туркана, Ел Моло, Рендил и Самбуру в Кения и Масаи,
Хадзабе и Датога в Танзания.
Димитрина Василева (dimitrinavasileva.com) определя фотографията като свой изказ, път и свобода.
Живее и работи във Варна.
Тя има многобройни участия и награди в национални и международни конкурси и
изложби. Тази година нейни снимки са избрани да представят България на
Международното биенале на FIAP в Сингапур.
Заминала за Африка през ноември 2010 г. За един месец минала през Кения от юг на север,
през Голямата Разломна долина и земите на масаите, през екватора към сухите
земи на север, откъдето започва територията на племената Самбуру, прекосила
планината Кения и преминала в дълбоката сурова африканска пустиня.
А след това - в Танзания, езерото Еяси, на чиито
територии живеят свободните ловци - събирачи Хадзабе и полуномадите Датога.
Във "ФотоСинтезис Арт Център" все още (до 26 юли) може да се види и
изложбата "Кухненски истории от Балканите" (Kitchen Stories from the Balkans) на Евгения Максимова, която работи в областта на документалната фотография.
Началото на проекта е поставено в рамките на майсторски клас за документална
фотография с наименование Sее New Perspektives със
спомоществователство на Фондация "Роберт Бош" и World Press Photo.
Кухнята е не само душата на Балканския дом, тя е и точен огледален образ на
съвременното Балканското общество. По безупречно точен начин, тя обрисува
кръстопътното положение в което се намират балканските страни и изразява силно
осезаемото усещане за изгубена идентичност в региона - неизбежно наследство от
500-годишното турско робство и още почти 50 години на изолация и плен зад
"желязната завеса".
Не стигат нито времето, нито парите (но също така липсва и дух) за "творческа" декорация в голяма част от балканските домове.
Повечето млади
семейства или са принудени да живеят под наем (където вноската често е
по-висока от средната месечна заплата) или пакетирани като сардини в жилището
на родителите си - обикновено помещаващо се в някоя от безбройните, безнадеждно
грозни и нереновирани панелни сгради - едно вездесъщо наследство от
комунистическата ера.
В много от тези домове времето сякаш е спряло, казва
авторката.
Източник:
dimitrinavasileva.com
