Чалгата навлиза в родния ни маскарад

Чалгата навлиза в родния ни маскарад, защото съвременната действителност стана доста комерсиализирана и хората имат остра нужда от празници, коментира пред БТА доц. д-р Светла Ракшиева - главен уредник на Етнографския музей в София.

Кукерските маски у нас се осъвременяват и явлението е особено актуално в Югоизточна България, твърди Ракшиева.

Освен станалите традиционни пайети, върху маските се изобразяват петолъчки, зодиакални знаци, различни емблеми с модернистична символика. Маските придобиват дори политически образ.

Заедно с образите на именити политици могат да се видят и превъплъщения на актьори и фолк диви, твърдят експертите.

В древните ергенски обичаи все повече навлизат жените. Докато в миналото са се маскирали само мъже, сега в кукерските групи присъстват момичета и жени.

Според специалисти явлението е отражение на процеса на еманципация на жената и стремежа й към доминираща роля в семейството. От миналия век в групите са намерили място и персонажите на доктор, медицинска сестра, терорист, дявол, които също са огледало на действителността ни, отбелязва доц. д-р Ракшиева.

Сътворяването на маската и костюма е своеобразен вид творчество. То е не само вярност към традицията, но и нетипична творческа изява, която получава голям отклик, коментира експертът.

Персонажите в европейските маскаради си приличат, твърди Ракшиева, която е изследвала празничните прояви в Италия, Испания, Франция и на Балканския полуостров.

Обикновено се ползват най-маргиналните и екстремни фигури от обществото. Винаги има цигани, просяк, демонстрира се магията за плодородие, насочена и към хора, и към животни, обяснява карнавалната разкрепостеност Ракшиева.

От Испания до България мечката присъства в маскарадния персонаж. Както бабата и дядото, също и младата двойка. Все по-голяма става и приликата в изработването на костюмите.

В Централна и Западна Европа силно застъпени са направените изцяло от слама и от нейните корени облекла. Сламеният човек, символизиращ духа на нивата, който се изявява след жътва, е силно разпространен на Стария континент.

У нас също се правят костюми от слама и царевична шума.

Цилиндричните маски на кукерите между Карлово и Пловдив наподобяват островърхата шапка на Арлекино, който е най-известният персонаж на италианския площаден театър.

Масово на Балканите се използват кози кожи за направа на костюми. Типични само за България обаче са маските от пера.

Срещу думата маскарад в глобалната мрежа излизат 4,4 млн. резултата, твърди Искра Тодорова - етнолог в Регионалния исторически музей в Русе. По думите й 1000 сайта са свързани с явлението маскарад.

Чрез онлайн игри всеки желаещ може да се маскира, или да вземе участие в котешко или друг вид парти, както и да гримира анимационни герои. Онлайн магазини предлагат готови маски и костюми. Конкурират ги онлайн ателиета, позволяващи да се принтира и кройка, както и готов маскараден продукт.

Кампанията "Фреди за един ден", инициирана от фенове на рок звездата от групата "Куин" толкова бързо се е разраснала с помощта на интернет, че вече почитатели на Меркюри в 24 страни на рождения му ден се забавляват, като се превъплъщават в негово копие.

Профилът е маска на участниците във форумите, смята още Тодорова. Много от тях нарочно го променят и се забавляват, като се опитват да се разпознаят, твърди изследователката.

Виртуалният маскарад набира сили и живот. Появата му ще повлияе и на реалния. Глобалната мрежа променя и културните модели, свързани с маскарада, заключава Тодорова.