Цн на книга на старобългарски автор постъпи в Националния
исторически музей (НИМ) чрез сектор "Културно-историческо
наследство" при главната дирекция "Криминална полиция", съобщиха
от музея.
Книгата, липсваща досега в българските хранилища, е на
Теофилакт, архиепископ на България (така се е обозначил авторът
на корицата) - "Тълкувания на четирите евангелия от Новия
завет".
Издадена е в Париж през 1542 г.
Тълкуванията се смятат за постижение на византийската
екзегетика и са признати и досега както от Православната, така и
от Западната църква.
Първият превод на старобългарски език е
издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името
"Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа
Болгарского, на Святое евангелие".
Теофилакт (1090-1146 г.) е назначен в зряла възраст за
архиепископ на Българската автокефална (самоуправляваща се)
архиепископия.
Тя е основана от император Василий Втори през
1018 г. и включва всички епархии (църковни окръзи) на
Българската патриаршия в Мизия и Македония, в която била
ликвидирана от императора след завоюването на България.
Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна
Гърция, Албания и Южна Италия. За седалище бил определен град
Охрид.
Титлата на ръководителя й била архиепископ на Юстиниана
Прима и на цяла България.
За краткост архиепископите се
подписвали често или с прилагателното "български" или с
"архиепископ на България", както е в случая.
Известните досега съчинения на византийския писател и теолог Теофилакт
Български, Охридски архиепископ (ок.1084-1107), са многобройни.
Някои са ценни извори за историята на Византия
и българския народ през X-XI в.
Най-важно за българската
история и литература е неговото Пространно житие на Св. Климент
Охридски, както и Служба за светеца, отбелязват от НИМ.
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
