Книгата, липсваща досега в българските хранилища, е на Теофилакт, архиепископ на България (така се е обозначил авторът на корицата) - "Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет".
Издадена е в Париж през 1542 г.
Тълкуванията се смятат за постижение на византийската екзегетика и са признати и досега както от Православната, така и от Западната църква.
Първият превод на старобългарски език е издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името "Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа Болгарского, на Святое евангелие".
Теофилакт (1090-1146 г.) е назначен в зряла възраст за архиепископ на Българската автокефална (самоуправляваща се) архиепископия.
Тя е основана от император Василий Втори през 1018 г. и включва всички епархии (църковни окръзи) на Българската патриаршия в Мизия и Македония, в която била ликвидирана от императора след завоюването на България.
Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна Гърция, Албания и Южна Италия. За седалище бил определен град Охрид.
Титлата на ръководителя й била архиепископ на Юстиниана Прима и на цяла България.
За краткост архиепископите се подписвали често или с прилагателното "български" или с "архиепископ на България", както е в случая.
Известните досега съчинения на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ (ок.1084-1107), са многобройни.
Някои са ценни извори за историята на Византия и българския народ през X-XI в.
Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св. Климент Охридски, както и Служба за светеца, отбелязват от НИМ.
Източник: БТА
Последвайте ни
