В тези уникални филмчета Климент Денчев разказва приказки, като едновременно ги илюстрира с боички върху стъкло.
Няколко от тях ще бъдат показани на голям екран в Дома на киното в памет на актьора, който почина в Канада през март, месец преди да навърши 70.
Входът за прожекциите на тези истински съкровища от фонда на държавната телевизия е свободен - с покана, която всеки може да си изтегли от www.filmmakersbg.org/news-bg, сайта на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
Първата от тези истории е "Тигърчето Спас" (1969 г.), което тръгнало на разходка из гората.
От 1974 г. са приказката за слънцето и вятъра "Кой е най-силният" и "Пътят", който се обидил, че е винаги кален и прашен, че автомобили, трактори и камиони непрекъснато го тъпчели и ядосвали - и един ден тръгнал да търси щастието по големия свят...
В "Антарктида" (1975 г.) Бате Климбо разказва за малко момче, което се качило на самолет и отпътувало към ледения континент, за да яде сладолед до насита.
Трите са детски поеми от сборника на Стефан Цанев "Анини приказки". Изданието им от 1976 г. е илюстрирано тъкмо от Климент Денчев.
Последният по хронология е "Магарешки работи" (1979 г.) - 9-минутен негов анимационен филм по Марко Ганчев в съавторство с Лъчезар Иванов.
Това е историята за едно магаре, което се присмива на зебрата и жирафа, че са по пижами - и си умира от смях.
Накрая взема на подбив и тигъра, но това се оказва фатално за него...
Подобно предаване - "Вълшебства на стъкло", през последните години води по телевизия М-Сат актьорът от Варненския куклен театър (VnPuppet.com) Христо Колев
И тъй като училищната ваканция вече започна, в Дома на киното (вж. програмата в Kino.gbg.bg) пускат и още няколко детски филма за по-малки и по-големи.
В програмата за седмицата 12-19 юни са и два филма в памет на отишлите си тази пролет Виктор Пасков ("Ти, който си на небето", 1989 г.) и Петър Слабаков ("Златната река", 1983 г.)
За Петър Слабаков разказва и синът му в интервю пред съпругата си Ернестина Шинова.
То е озаглавено "Щрихи от една споделена любов" и е поместено в новия брой на сп. "Стори", което излиза този петък.
Там Андрей Слабаков разкрива своя баща като необичайна и несъмнено велика личност в българското кино.
"За мен той беше моят баща и всичко останало не е толкова важно. Радвам се, че беше голям актьор, тракторист, икономист, леяр, общественик... Беше такъв, какъвто аз бих искал да бъда", споделя режисьорът.
Последвайте ни
