Изложбата и поредица акции, свързани с нея в съседното artnewscafe, "са начин да се провокират различните прочити и оценки на социалните рефлексии на нееднозначните процеси в обществото през изминалите години и техните измерения през призмата на социално ангажираното изкуство", оповестява инициаторката Веселина Сариева.
Създадената в края на 1989 г. група „Ръб" е феномен в пловдивския художнически живот и емблема на българското изкуство от 90-те, наричано "неконвенционално".
Учредители са пловдивски художници, някои от които със стабилна творческа биография до този момент и забележително участие в „неконвенционалните" акции от втората половина на 80-те: Албена Михайлова, Венета Маринова, Ивайло Григоров, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Данчо Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.
През годините някои се оттеглят или напускат България. Важна роля за групата има изкуствоведът Димитър Грозданов, а за реализацията им - галеристът Стефан Акрабов.
Авторите заявяват, че "Ръб" нямат претенции за авангард, групата е "антиавангардна и нейното съществуване се определя от съзнанието, че в бъдещето е любовта..."
Иронично, антиконформистки, между скандала и романтично-мускетарското, но и ангажирано преминават първата изложба "Символи и знаци" (март 1990, Пловдив), социално насочените акции "Черен хепънинг" (Пловдив, 1990), "Корен високо в небето" (Пловдив, 1990), "Голяма светлина" (Пловдив, 1991), "Тялото на водата" (Пазарджик, 1992), "Явната закуска" (Балчик, 1992).
С акциите групата излиза извън затвореното пространство на галерията. След "Символи и знаци" "Ръб" осъществява самостоятелните изложби "Голяма фотография" (Пловдив, 1991), "Идеалът" (Пловдив, 1992), "Опус Пробект" (Пловдив, 1993), "Ръб в гръб" (Пловдив, 1994 в рамките на Международните фотографски срещи).
Групата участва и в национални изложби и акции: "Умерен авангард в рамките на традицията", 1990, хепънинга "1ааа", организиран от "Изкуство в действие", 1991, изложбата "Тухлата" в галерия "Акрабов" (Пловдив, 1993); изложбата "Обект по български", 1993; изложбата "N-форми? Реконструкции и интерпретации", 1994.
Сегашната изложба "На Ръб - Идеалът" не е цялостно ретроспекивно представяне, а отбелязване на повода. Това е цитат от проекта "Идеалът" от 1992 г., реализиран тогава в две части: изложбата "Идеалът" в галерията на ул. "Гладстон" 32 в Пловдив и акцията "Явната закуска" по време на фестивала "Процес-пространство" през юни 1992.
В галерия "Сариев" са представи 10 платна с размер 1,40 х 1,40 от изложбата през 1992 г., документални материали, илюстриращи историята, изложбите и акциите, изследователски текст (дипломна работа) на Живка Валявичарска, както и ироничен намек за някакви "изядени прасета".
Показва се видеофилм - документални кадри от изложбата в Пловдив и акцията в Балчик.
Изложбата „Идеалът" през 1992 г. продължила десет дни. Авторите рисували върху платно пред зрителите. Изложбената зала била прекроена като женска утроба, където зрителят е бащата, причината за сътворението на идеала.
Надписи върху мраморни късове по пода напомняли за преходността на времето и за неговото надмогване-преминаване, за да се достигне до същината на „идеала". Но сериозния акт по достигане на идеала бил иронизиран от висящи печени прасета-препратка към консуматорското отношение към изкуството.
Във втората част на проекта - акцията "Явната закуска" чрез демонстративно изобилно хранене на художниците, отделени с въже от зрителите на плажа в Балчик се правели препратки към музейната култура и саркастично послание, че яденето е художествено произведение.
Изложбата се осъществява със съдействието на Дирекция "Култура" към Община Пловдив.
