Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, в Занзибар, в семейството на иранците Боми и Джер Булсара. Въпреки че семейството му изповядва древната персийска религия зороастризъм, след като навършва шест години, Фреди е изпратен да учи в мисионерско училище, в което преподават британски монахини.
Малко след раждането на сестра му през 1951 г. семейство Булсара се местят да живеят в Бомбай, тъй като Боми получава назначение там. Записват седемгодишния Фреди в училището „Сейнт Питър" в Панчгани, Махаращра, където той учи пиано. Година по-късно той вече е луд по музиката, а няколко години след това формира първата си група - "Хектикс" (The Hectics).
През 1959 г. родителите на бъдещата рок легенда решават да заминат с децата си в Лондон, защото животът в Бомбай става все по-труден. Установяват се в градчето Фелтъм, Мидълсекс, което се намира близо до летище Хийтроу.
Преместването в Англия предопределя съдбата на Фреди. Записва се в колежа за изкуства и дизайн без одобрението на родителите си, което изостря отношенията му с тях.
В „Илинг" той се запознава с Тим Стафъл, който през 1969 г. го представя на музикантите от група "Смайл" (Smile). Фреди има голямо желание да се включи в групата, но това така и не се случва. Вместо това успява да стане част от групата "Айбекс" (Ibex), която по-късно променя името си на "Рекидж" (Wreckage). Инициативата за промяната на името е на Фреди. Той се обажда на всеки един от членовете на бандата и им съобщава, че другите не харесват настоящото име и са решили да го променят. Поставени пред привидно свършен факт, момчетата се съгласяват "Айбекс" да стане "Рекидж".
Момчетата от "Смайл" и "Айбекс" се сприятеляват и доста често едните присъстват на изявите на другите и обратно. За първи път свирят заедно на сцената на 9 септември в клуб в Ливърпул. С това участие се сбъдва най-голямото желание на Фреди - да излезе пред публика заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър.
През 1970 г. Брайън, Роджър и Фреди излизат отново заедно на сцената и поставят началото на познатата и обичана от много от нас група "Куийн" (Queen). Една година по-късно към тях се присъединява и басистът Джон Дийкън.
Още в самото начало Фреди настоява да сменят името на групата, като предлага тя да се казва "Куийн". Брайън и Роджър не са очаровани от идеята, но в крайна сметка Фреди постига своето. Той е и създателят на логото на групата, наречено още "Кръстът на Куийн".
Първият албум на "Куийн" излиза чак през 1973 г. след няколко отлагания. Той носи името на групата и представлява интересна комбинация между прогресивен рок и хеви метъл. Критиците го приемат доста добре, но не получава голяма популярност по това време. Доста години след това, през 2008 г. списание "Ролинг Стоунс" (Rolling Stones) поставя дебютната песен от албума "Keep Yourself Alive" на 31-во място в класацията "100-те велики песни с китари на всички времена".
Освен като фронтмен и композитор, Меркюри се изявява и като текстописец. Негови са текстовете на едни от най-големите хитове на групата - Bohemian Rhapsody, Seven Seas of Rhye, Killer Queen, Somebody to Love, We Are the Champions, Bicycle Race, Don't Stop Me Now, Crazy Little Thing Called Love и Play the Game.
В началото на 80-те групата за малко не се разпада. За да не се стигне до това, четиримата решават да си дадат пълна свобода на действие и възможност за солова кариера. Фреди се възползва от това и издава два солови албума и няколко сингъла.
Първият му солов албум излиза през 1985 г. под името Mr. Bad Guy. Три години по-късно излиза и вторият албум - Barcelona, за който си партнира с испанската оперна певица Монсерат Кабайе. Едноименната песен от албума става химн на Олимпиадата, която се провежда в Испания една година след смъртта на Меркюри.
Меркюри си партнира с още няколко изпълнители. Има редица записани песни и с краля на попа Майкъл Джексън, но нито една от тях не излиза на бял свят в този си вид. Една от тях - There Must Be More To Life Than This се появява в соло версия в първия самостоятелен албум на Фреди, а Майкъл Джексън изпълнява State of Shock заедно с Мик Джагър в албума си Victory. Наскоро Брайън Мей обяви, че песните ще бъдат издадени в самостоятелен албум през 2012 г във вида, в който са били записани от Фреди и Майкъл Джексън.
Почти до края на живота си Фреди Меркюри не признава, че е болен и с последни сили записва една от най-великите и запомнящи се песни на "Куийн" - The show must go on. Въпреки съмненията на останалите членове на бандата, той съумява да запише парчето. Песента ярко показва желанието на Фреди да се обърне към Брайън, Роджър и Джон и да ги накара да продължат напред без него.
Фреди умира на 24 ноември 1991 г., близо 24 часа след като признава пред света за болестта си. Смъртта му предизвиква огромен отзвук, подобно на убийството на звездата от ''Бийтълс'' Джон Ленън. На следващия ден след кончината му британското издание The Sun публикува на първа страница огромна негова снимка, заедно с веста за тъжното събитие.
Бидейки първият от най-известните, които умират от СПИН, той дава огромен тласък в историята на борбата срещу коварната болест. Една година след кончината му, останалите членове на "Куийн" създават фонадията The Mercury Phoenix Trust.
На 20 април 1992 г. организират концерт в памет на звездата, чиято основна цел е не само да отдадат почит към Фреди, но и да наберат средства за изследвания в областта на СПИН. На Уембли се събират повече от 72 000 души, пред които на сцената излизат имена като Джордж Майкъл, Елтън Джон, Дейвид Бауи, Ани Ленъкс, момчетата от "Металика" (Metallica), "Дъ Ху" (The Who), "Лед Цепелин" (Led Zeppelin) и много други.
По случай 20-годишнината от смъртта на Фреди Меркюри наскоро на пазара излезе пълната биография на певеца, написана от Лора Джаксън. Биографията се разпространява в България благодарение на издателство "Сиела". Следващата година предстои и премиерата на филма, посветен на Меркюри, като в ролята на ексцентричния британец ще видим Саша Барън Коен. Филмът ще отрази времето от 1971 г. до благотворителния концерт на Уембли през 1992 г.
Колоритна фигура на сцената и също толкова интересна и многопластова личност извън нея, Фреди оставя след себе си много приятели и редица хитове, повечето от които се изпълняват и днес от много групи. Бохем по душа, той се откроява от съвременниците си с екстравагантното си поведение, неизчерпаемата си енергия и необичайно облекло.
Приятелите му си спомнят за него как никога не си е поставял бариера за действията си. Винаги се е стремял да постигне всичко, което пожелае. На въпроса как би искал да бъде запомнен, ексцентричният певец отговаря "Откъде да знам. Изобщо няма да ми пука след като умра."
Последвайте ни
