П резидентът на Славия, Венци Стефанов, даде интервю пред Betenemy.com. Той обобщи изминалата година и сподели вижданията си за бъдещето на българския футбол. Като член на Изпълкома, Стефанов изказа своето виждане за следващ селекционер на националния отбор, за бъдещия президент на БФС, и за правилата и стратегиите, които трябва да се приемат.
Г-н Стефанов, каква година изпращате Вие и Славия?
Лоша! На първо място виждате какво се случва в цял свят с тази пандемия. А най-важното нещо е здравето. Ако трябва да говорим за Славия – първата половина на годината бе много добра, втората лоша. Аз знам защо се случи всичко това, но ще го запазя за себе си. Важното е, че сега нещата започват да се нормализират и влизаме в ритъм.
Явно визирате смяната на Загорчич и лошите резултати този сезон…
Четох едно интервю на Заги. Той си ги каза нещата много правилно и честно. Аз усещах, че нещо не е наред при старта на новата кампания. Той беше много изнервен, това се отразяваше на всички. Играчите също усещаха, че има нещо. Загорчич няколко пъти ми казваше да поговорим, а аз опитвах да отложа. Знаех, че има нещо, усещах го. Той ми каза, че е изнервен, че иска да е близо до семейството си. Съобразих се с желанието му. Усещам, че сега съжалява за това. Но ние вече си имаме треньор в лицето на Александър Тарханов и не мога да му кажа да си тръгва, за да се върне Загорчич.
Все пак направихте отново силни трансфери в чужбина през 2020 година.
Ние така работим от години. Налагаме и даваме шанс на млади момчета, а те ако работят и тренират правилно, ако имат качествата, ще успеят да преминат в европейски отбор. Смятам, че в България така трябва да правят всички. Не да купуваме по 20 чужденци, а нашите момчета да търкат пейките и да не получават шанс за изява.
Остана ли лошият привкус от действията на Янис Карабельов и това, че подписа с унгарски клуб зад гърба ви?
Това ми е болната тема. Янис ми беше като мое дете, отгледахме го в Славия. Дадохме му шанс в отбора, стигна до националния тим. Дадох му и капитанската лента. Забрави кой му подаде ръка, кой му отвори пътя към професионалния футбол. Всичко започна през лятото, когато трансферът му в Урал пропадна. Руснаците се отказаха в последния момент, а Янис се разсърди. Преди месец му казах, че има две нови оферти за него – от Криля Советов и Торпедо. Сега можеше да отиде там и да получава много повече пари в сравнение с Унгария. Аз усещах, че нещо подготвя. Питах го, отричаше. Впоследствие разбрах, че някакъв полски ли, не знам какъв мениджър, му е уредил новия отбор. Много болна тема ми е случилото се, не ми се говори, защото се разстройвам. Дълбоко ме нарани Янис.Вижте какво се случи и на първата му пресконференция в Унгария. Попитаха го защо е избрал това първенство, а той каза, че искал да играе в силно първенство. А те го попитаха: „Мислите ли, че унгарското първенство е по-силно от българското?“. Значи самите те не вярват, че имат по-силно от нашето първенство.
Обаче пък Унгария ни изхвърли от баража за Евро 2020…
Това е друга тема. С този весел треньор – толкова. Много пъти съм си казвал мнението за Георги Дерменджиев. За мен не беше правилен избор и аз гласувах против неговото назначение. Той беше избран от Боби Михайлов и Емил Костадинов. На националния отбор му трябва треньор, който да е млад, да има визия и да не се страхува да налага младите момчета. Мога да изброя над 10 човека, които са готови за първия отбор – от Славия, Лудогорец, ЦСКА, Левски и други. Като започнем от Доминик Янков, Светослав Ковачев, Даниел Наумов, Мартин Минчев, Кирил Десподов, Антов… Да не ги изброявам всички. Имаме отлични момчета и ни трябва правилният селекционер.
А кой е правилният селекционер?
Някой, който може да работи, който има ясна визия за развитие, който не се влияе и не се страхува да налага млади момчета. В развитите държави се прави така – един селекционер, ако се справя добре в юношеския национален отбор отива в младежкия. Ако и там се справя – отива начело на мъжкия отбор. Така трябва да бъде и тук. Ангел Стойков направи чудеса, Александър Димитров се справя много добре. Двамата познават момчетата, които трябва да станат гръбнака на първия отбор. Досега се извъртяха какви ли не селекционери, видяхме ги всички. Говорят ми какви големи треньори били Балъков,
Любо Пенев. Моля ви се. Балъков, страхотен футболист беше, обаче искаше договор за 5 години и резултатите щели да дойдат накрая. Значи ще губи ние четири години и ще чакаме нещо на петата, като не стане – довиждане, но си загубил пет години.
Обаче не съществува ли проблемът, че младите момчета често се представят отлично в младежкия национален отбор, а после в мъжкия не успяват?
Те ще губят в началото, ясно е. Ще загубим от Италия и Швейцария. Въобще не си правим илюзии, че можем да ги победим. Вероятно ще съберем 5-6 точки от мачовете с отборите от нашата черга. Но отборът ще се сработи. Помните ли отбора ни от САЩ’94? Тогава успяхме, защото всички бяха долу горе на една възраст. Само Наско Сираков и Боби Михайлов бяха по-големи. Всички останали разликата им беше 3-4 години. Докато сега какво е? Един е на 17, друг на 37. Няма как да стане така.
Ще помогне ли, ако се приемат промените за ограничаване на броя на чужденците в отборите?
Абсолютно! Аз напълно подкрепям това. Не може да се вземат всякакви бежанци, а нашите момчета да търкат пейките и да не получават шанс. Дават им се безбожни заплати, какво ли не.
Обаче ще има клубове, които ще възроптаят, примерно Лудогорец.
Те защото последните две години големи успехи записаха, видяхме ги. Когато беше при тях Мето Томанов наистина правиха отлична селекция, но сега от две години не знам кой какво им води и предлага, но не са добре нещата. Виждаме представянето в Европа.
За да се случат всички промени в българския футбол обаче е важно кой ще застане начело на БФС. Имате ли фаворит?
Аз имам фаворит, но няма да го кажа. Качествата и характеристиките на нужния президент са ясни – да е успешен, да е разпознаваем, да е уважаван, да има визия. То винаги ще има хора, които ще критикуват, обаче като постигне успехи ще им затвори устите. Аз няма да кажа кой е моят фаворит, за да не му навредя.
Вече 27 години сте начело на Славия. Замисляли ли сте се през този период да оставите клуба и да не се занимавате повече?
Да, около 26-7 пъти. Знаете ли колко усилия коства, колко разходи. Тежко е, когато човек сам се грижи за цял клуб. Тук не става дума само да плащаш заплати на първия отбор. Това е цяло семейство, има младежи, юноши. В школата е пълно с деца. Всичко това са ежедневни грижи и разходи. Осветление, поддръжка… И нищо не се печели, освен удовлетвореност.
Значи е правилен изразът, че у нас от футбол не се печели?
Абсолютно! За да се печели от футбола трябва много време и труд. Трябва да продаваш успешно футболист зад граница, но за това е нужно да изградиш име. Трябва младите да са мотивирани и дисциплинирани, да искат да се развиват. Ние да им даваме шанс за изява, а те да се доказват и да бъдат забелязани от големите клубове. Така ще печелят всички.
Какво си пожелавате за 2021 година и оптимист ли сте, че ще бъде добра за българския футбол?
Желая най-вече здраве. След случилото се през тази година осъзнахме, че най-важното нещо е здравето. Колкото до футбол – оптимист съм и винаги съм бил такъв. Ако не вярваме, че може нещата да станат по-добри, защо въобще да живеем.
