В сички вече знаят за сериозната корекция на пазара на крипто-валутите, определяна от някои като „крах“. Действително много от малките проекти на практика престанаха да съществуват през последните месеци, тъй като екипите зад тях се оказаха с инвестиции, събрани в крипто-валути, които са значително обезценени (като ETH например). В резултат, възможността им да покриват дневните си разходи бива силно ограничена.
През 2017 година кампаниите за финансиране на проекти, емитиращи собствени крипто-валути, познати като ICO-та (Initial Coin Offerings), събраха между 5 и 6 милиарда долара. С други думи - повече от средствата, разпределяни от фондовете за рисков капитал измежду традиционните стартиращи компании за същия период. Причините за този феномен са няколко:
- Еуфория по новата блокчейн технология
Бумът в цената на Биткойн накара много хора да съжаляват за изпуснатия шанс да забогатеят, инвестирайки в първата крипто-валута няколко години преди безпрецедентното й поскъпване. Появата на други проекти върху блокчейн технологията бе възприета от тях като възможност да поправят тази грешка и да хванат следващата вълна, иначе казано да се сдобият със “следващия Биткойн”. Фактът, че на този дигитален актив му бяха необходими 8 години, за да се сдобие с разпознаваемост и търсене по целия свят, бе силно пренебрегнат. До голяма степен именно наложеното име на Биткойн му помогна да оцелее в последвалите трусове на пазара, въпреки че повечето от новите проекти го превъзхождат в много отношения от технологична гледна точка.
- Възможността на всеки да се включи
Докато в хедж фондовете и на борсата за ценни книжа могат да се включват единствено институционални инвеститори, то в ICO кампаниите и на крипто-борсите вратите са отворени за всекиго, независимо от неговите финансови възможности. Това се оказа небивал шанс представители както на развитите, така и на развиващите се страни, да вложат малки и средни суми, които са заделили и да ги умножат в рамките на няколко месеца. Ограниченията за граждани на Щатите, Сингапур и държави с тежки регулации в областта на капиталовите пазари обаче не закъсняха и силно стесниха кръга на потенциалните инвеститори.
- Азиатския паричен поток
Може да се каже, че представителите на три азиатски страни бяха главните „виновници“ за главоломния ръст на цените на криптовалутите през миналата година. Граждани на Китай, Япония и Южна Корея вкараха милиарди долари в дигиталните активи в рамките на няколко месеца поради няколко причини.
На първо място, трите народа са изключително отворени към новите технологии и са дори в състояние на „надпревара“ помежду си що се отнася до тяхното усвояване. В Китай плащането за всякакви продукти и услуги със смартфон посредством услугата AliPay е станала толкова популярна, че много хора в продължение на месеци дори не се докосват до книжни пари. Голяма част от китайците се включиха в крипто-пазара с надеждата да изкарат по-лесно своите юани от страната. Инвестирането в крипто-валути също така може да бъде определен и като вид хазарт, който е неизменна част от китайската култура - макар и официално забранен в страната, с изключение на Хонг Конг и Макао.
За корейците крипто-пазарът също се оказва отдушник на техния хазартен нагон, официално потискан от закона. Според Корейския Център за Проблеми с Хазарта, корейците са два до три пъти по-склонни към хазартна зависимост, отколкото други народи. Освен това желанието им да са две крачки пред останалата част от света що се отнася до новите технологии, ги подтикна към навлизането на този нов пазар. Проучване през декември 2017 установява, че 1/3та от работоспособното население вече е инвестирало в крипто-проекти.
За много от японците крипто-валутите се оказват изкусителен способ да разнообразят своето пенсионно портфолио. Страхът от обезценяване на йената също представлява фактор в решението на мнозина да инвестират в блокчейн проекти, тъй като японската икономика години наред вече е в стагнация.
И докато китайското правителство постепенно забрани всякаква търговия с крипто-валути, поради страх от изтичане на средства от страната, то новините за затягащия се контрол от страна на южнокорейското правителство бяха същинският сигнал за края на „хубавите времена“ в края на 2017 година.
На фона на сриващите се цени на пазара, инвестициите в крипто-проектите през 2018 г. изненадващо задминаха дори тези през 2017. Този път обаче капиталът не идва от дребните и средни инвеститори, уплашени от пазара, а от големите фондове. Само ICO-то на социалната мрежа Telegram съумява да събере главозамайващите 1.7 милиарда долара от институционални инвеститори. Тенденцията става малобройни проекти с известни екипи и работещи продукти да се сдобиват с лъвския пай, докато малките стартъпи да се борят за своето оцеляване.
Освен това, докато ICO-тата са изправени пред все повече регулации, то STO-тата (Security Token Offerings), наподобяващи IPO (Initial Public Offering или “първично публично предлагане”) , набират все по-голяма популярност. Третирането на дигиталните активи като ценни книжа (securities) и узаконяването им по американското право представлява процес, който много от създателите на крипто-валути желаят да избегнат. Макар и времеемък и скъп, той им дава по-голяма легитимност пред закона, както и реален достъп до институционалните инвеститори – единствените, които са останали активни във времената на „мечи пазар“ (от английски – bear market). За много анализатори Дивият Запад на крипто-валутите е на път да приключи, за да отстъпи място на строгия, но необходим ред.
Всички тези актуални тенденции в света на блокчейн технологиите и пазарите, още много полезна и интересна информация лично от основателите на известните блокчейн проекти Aeternity, AdEx, BlockEx, Nexo, Cobinhood и др., както и ICO/STO pitching сесии пред мениджъри на фондове за рисков капитал и опитни крипто-инвеститори са застъпени в програмата на предстоящата конференция Soft Unit Conf на на 28 и 29 септември в Sofia Event Center.
