А з съм Мартин Райков, на 28 г., от София съм. Животът на 28 е като на 27, само че по-малко държиш на алкохол и сутрин задължително ти е по-зле. Работя като IT специалист в ПроКредит Банк, но основното е, че съм сериозен и аналитичен тип. Моята житейска философия, изразена накратко, е… последователност. Тоест трябва да си поставиш цели, да видиш горе-долу как ще ги постигнеш и по пътя да си избистриш детайлите.
От много малък се занимавам със спорт. Обичам да ми се вдига адреналинът рязко. Трябва да ти е изплезен езикът, да виждаш отстрани пропасти, такива неща. Спортът има връзка с работата, защото нищо не може да те стресне там, когато в хобитата си откачаш по по-екстремни неща. Спортът те прави по-балансиран, учи те на спокойствие, учи те да не се шашкаш много лесно. Най-екстремното ми изживяване е в обиколката Витоша 100 километра. Там можех всеки един момент да се откажа, но когато си решил да го направиш се бориш супер много със себе си, което е яко. Въпреки това нито за момент не съм съжалявал, че съм участвал - инат се нарича. След това не си чувстваш краката една седмица, но после почиваш и пак си готов.
Не съм започнал да се занимавам сериозно с колоездене, защото тук липсва инфраструктура. Най-много съм карал колело в Германия и Дания. Там съм карал повече, отколкото в България, което е малко странно. Аз живея в центъра и е адски трудно да стигнеш от там до изградените велоалеи. Напоследък ме дразни лошата инфраструктура и това, че пешеходците и колите са твърде близо един до друг. Дразни ме много и един паркиран на тротоара автомобил, който всеки път, когато отивам към банката, трябва да заобикалям. Искам да има адекватна инфраструктура, адекватен транспорт, адекватно здравеопазване, но за да стане това трябва да имаме желание.
Ако можех да уловя златна рибка, бих искал да ми изпълни няколко желания: да има повече налични и работещи алеи за каране на колела в цяла България. Да има повече места за бягане. Зелени площи като Борисовата градина. Ако трябваше да се обърна към нацията, щях да кажа, че трябва да се огледаме и да видим с какъв потенциал разполагаме около градовете си, защото това е важното.
Трябва ни още ентусиазъм, за да сме по-зелени в България. Трябва ни възпитание и култура, което отнема много време, затова бих казал, че ни трябва много. Като цяло моят работодател е доста еко ориентиран и това се усеща. Насърчаването да се ходи пеш или с колело на работа, социалните инициативи, постоянното следене да не хабим излишно хартия в офисите - това е начин на работа в банката и според мен налага един по-зелен модел на поведение, с грижа към природата, което е супер. Сега участвах в маратона Sofia Morning Run и бягах на 10 километра, и ако трябваше да ги тичам за нещо, определено бих ги бягал тези километри, за да помогна. Моята кауза би била да дам пари за деца, за да може да се осигури тяхното по-добро бъдеще от чисто образователна гледна точка. Бих тичал за някой друг.
Мечтая да имам успех в работата си, ама да не пречи на личния ми живот. Мечтая да имам финансова независимост, за да помагам на тези хора, които са ми наистина важни. Мечтая да съм в хармония със себе си и да съм доволен от това, което имам. Мечтая, защото мечтите са за истински смелите.
