П рез месец март има и по-вълнуващи неща от това, в началото на месеца, готиният колега да ви подари мартеница и вие да развалите момента с тъпа шега. Не, че ми се е случвало, за една приятелка говоря.
Както казвах, март може да е адски вълнуващ и заради други нестандартни прищявки на съдбата.
Например аз отидох да празнувам деня на Свети Патрик (17-ти март, националният празник на Ирландия) в Дъблин.
И това съвсем не беше решение, което взех след като обърнах две двулитровки бира.
Работя в 7Talents, която е първата компания в България, специализирана в създаването, промотирането и налагането на онлайн видео формати. От една година работя по видео канала “Дръж ми пуканките“ във vbox7.com – интернет поредица за кино и сериали, но с малко нестандартно чувство за хумор.
Водя си го и си ръкомахам, но се старая да съм по-обрана в движенията си от Николета Лозанова. Аз свикнах, че не съм тя и никой няма да ме заведе на почивка ей така, защото съм готина…
Така поне си мислех, докато не ми се обадиха от „Джеймисън“. Питаха ме дали съм била искала да отида в Дъблин за няколко дни по случай празника на Свети Патрик и международната среща на инфлуенсърите, които „Джеймисън“ събира.
Оставаше и да не искам! Между другото, да си „инфлуенсър“ означава, че създаваш съдържание (например както аз в интернет) и много хора да те следват и подкрепят в социалните мрежи. Разбирайте, че видео каналът ми не е съвсем безизвестен.
На „Джеймисън“ казах, че толкова от уискито им съм изпила, че щом ме изпращат в Дъблин, да ме разхождат из места, дестилерии и барове, ще се жертвам!
Да стигна до там обаче беше най-кошмарното пътешествие в живота ми, за което още не съм готова да говоря без да изпия бутилка уиски, но пък ако я изпия, няма да мога да пиша, затова направо към частта, в която след 12 часово закъснение, изпуснат полет в Турция, киснене по летища и след като таксиджията на име Дънкан ме изпрати в някаква Ирландска пустош, аз най-после се добрах и присъединих към международната група от интернет знаменитости.
Около 40 човека от цял свят, без да броим екипа на „Джеймисън“, значи 40 човека, чието въображение е родило най-различни проекти, които виреят и преуспяват в сферата си.
Намерих ги на тържествен обяд, който бил предхождан от урок по бутилиране на уиски. Сега сигурно си мислите, че по време на обяда всички са си снимали храната и напитките, нали са блогъри, влогъри и инстаграмъри. Не, всички си общуваха и беше ужасно интересно да слушам за това как в другите страни хората развиват страстта си към някаква тема и я превръщат в бизнес.
Според моите наблюдения, у нас е малко по-трудна тази работа и ако не беше фирмата, в която работя, щеше да ми отнеме много време да се престраша да се впусна в дебрите създаването на интернет съдържание. Като ме питат какво е това “Дръж ми пуканките” трудно обяснявам - “Е как е кино предаване, ама не в телевизия, ама е в интернет, но не е блог!?”
На четири дневното събитие имаше хора от Индия, Канада, Франция, Португалия и ние от България. Казвам “ние” защото пропуснах да спомена, че моите другари по съдба в това приключение бяха Симо Колев и Ненчо Балабанов. С тях приключенствахме по дестилерии, дегустирахме уиски, учихме се да правим коктейли и куп други културни мероприятия, които ни бяха организирали из дъблинските галерии, пъбове и заведения.
Само да кажа - ако и вие сте от хората, които като чуят Ирландия си представят ужасни метеорологични условия и крал Джофри (много сцени на сериала “Игра на Тронове” са снимани там), да знаете, че първите два дни в Дъблин бяха ясни и слънчеви и това е едно красиво и живописно място, в което бих се върнала не само заради уискито!
И още полезна информация - ирландките са много красиви! За момчетата не знам, не се загледах, не от вярност към колегата, който ми подари мартеница, ами защото нали ви казах, че бях със Симо и Ненчо. Освен това си намерих приятели и в лицето на двама французи от известно списание, които също бяха сред избраниците на "Джеймисън", та за какво са ми други. На самия ден на Свети Патрик имаше грандиозен парад, който мина през града и е наистина впечатляващ!
Впечатляващи бяха и пороят и вятърът, които се включиха в празника, и понеже изгубих сънародниците, останах само с гореспоменатите французи. Скрихме се в един пъб, за да си снимаме чашите с бира и уиски и да обсъждаме. Говорихме си колко хубаво е това, че живеем в свят, в който ако имаш нестандартни виждания и идеи, стига да си постоянен и упорит, можеш да ги сбъднеш. Независимо от политическата обстановка (казаха, че и при тях хич не било цветущо) и независимо от ресурсите, с които разполагаш.
Аз им казах с печален тон и дълбока въздишка, че при нас е малко по-особено, но те продължиха да не ми вярват, че това може да е пречка да си развивам интернет кино предаването и то да стигне отвъд пределите на моята страна. И вместо „Вива ла Франс“ викахме “Да живее интернет!” и удряхме чаши.
Казаха, че щом са ме поканили да съм част от такова мащабно събитие (a то наистина беше грандиозно и безупречно организирано, но да не ви досаждам) редом до тях, онлайн медия с 500 000 последователи в социалните мрежи, значи има защо да правя това, което правя.
И се развълнувах, и се въодушевих, колко е хубав в Дъблин, колко е хубаво уискито им, колко е хубаво, че „Джеймисън“ подкрепят проекти и каузи като моята, колко е хубав месец март!
Ако нещо ви е на сърце - случете го, винаги има как.
