Х ристо Колев, по-известен на футболните фенове като Бащата, не е само легенда на Локомотив Пловдив. Той е сред родните футболисти, които винаги ще се помнят, тъй като на терена превръщаше футбола в спектакъл. С фамозната си техника, гениални отигравания и футболен интелект. По време на периода си в Гърция Колев спечели титлата и Купата на страната с Панатинайкос. Бащата също бе част и от един много силен наш национален тим, първият на България, който се класира за втората фаза на финали на световно първенство – в Мексико през 1986 година. Христо Колев даде интервю за Silentbet.com, в което говори за своето Локо, за грандовете в България и голямата ни футболна болка в момента – държавния тим.
Г-н Колев, през 2020-а Локомотив взе за втори пореден път Купата на България, разгроми вечния враг Ботев с 6:0 и зимува в топ 3. Това ли е перфектната година за родния Ви клуб?
Може и така да се каже, предвид постигнатото. На мен като локомотивец ми е драго да гледам този мой Локомотив, който едновременно играе добре, побеждава и вдига трофеи.
Кое най-много Ви хареса в продукциите на Локото?
В много мачове тактически правилният начин на игра, организацията, бързото мислене, комбинативността, взаимопомощта.
Докъде може да стигне този Локомотив?
Ако запази игровото си ниво и позициите си, и финишира на трето място, това ще е голям успех и ще съм много доволен.
Някои вече мислят, че Локо е узрял да се бори и за титла?
Това са гръмки думи. Все още Лудогорец и ЦСКА са пред нас, превъзхождат ни във финансово отношение, разполагат с по-качествени изпълнители и дълбочина на състава.
Много локомотивци определиха Бруно Акрапович за предател, след като си тръгна изненадващо от „Лаута“. Вие как приехте напускането му?
Не мисля, че може да се говори за предателство. Като всеки треньор, сигурно и той има по-големи амбиции, иска да се развива и да постига по-големи триумфи. И след като е получил подходяща оферта, а и договорът му с Локомотив позволява да напусне, е приел ново предизвикателство. Това са напълно нормални неща във футбола. Локомотивците може само да са благодарни на Акрапович за това, което постигна с отбора.
Правилно ли Крушарски повери отбора на Александър Тунчев, който бе помощник на Акрапович?
Оказа се правилен ход, предвид играта и резултатите на тима под ръководството на Сашо Тунчев. Макар че са минали малко мачове, той си върши добре работата и дано така продължава и занапред. Хубаво е да се гласува доверие на млади треньори, защото те са носители на новото и различното. Още по-хубаво е, че и помощниците на Тунчев са били свързани като играчи с Локомотив и знаят какво означава да се раздаваш за каузата на любимия ни клуб.
Г-н Колев, как ще коментирате тенденцията Лудогорец да продължи да залага на чужди треньори. Толкова ли няма български специалисти, достойни да водят шампиона?
Това е политика на клуба от Разград. Неговите ръководители преследват много високи цели и след като са преценили, че у нас няма треньори, с които да ги постигнат, са се насочили към чужденец.
На кой измежду Лудогорец и ЦСКА давате предимство в битката за титлата?
Трудно е да се правят прогнози, въпреки че Лудогорец има добър точков аванс. Футболистите на двата отбора са равностойни, те са и най-добре у нас откъм финансиране. Вижте, мачовете в първенството показват, че всеки един отбор може да загуби точки. Същото се отнася и за Лудогорец, и за ЦСКА. Видяхте, колко точки изгубиха през есента, особено „червените“, и колко трудно спечелиха някои срещи. Затова за тях ще е от значение всеки мач, всяка загубена точка може да се окаже фатална за един от двата отбора в борбата за златото.
Вие бяхте част от един много силен национален отбор, който участва на мондиал 86 в Мексико. Как приемате сега провалите на трикольорите?
Това е дълга и интересна история. На никой не му е приятно, но причините със сигурност са комплексни. Сред тях са работата на треньорите у нас, които подготвят футболистите за голям футбол и представянето на самите футболисти – отношението им към футбола и нивото на игра, което поддържат.
Съгласен ли сте, че нямаме силен национален тим, защото нямаме силно поколение футболисти?
Не може така да се приемат нещата. Имаме, разбира се, футболисти с качества. И в юношеските, и в младежките гарнитури. Но когато стигнат в мъжките си клубни отбори и представителния тим на България, много от тях не оправдават големите очаквания и не са полезни.
Защо е така? Преди казваха, че казармата е унищожила много таланти. Сега какво им пречи на играчите между 18 и 20 години да станат фактор и при мъжете?
Някъде в тази възраст се къса нишката и не се доразвиват качествата на талантите ни, затова ви казах, че вината е обща – и на самите играчи, и на тези, които работят с тях. Не съм съгласен обаче, че чужденците спират развитието на родните таланти. Когато излезеш на терена, трябва да си забравил за всичко друго, и да показваш, че струваш като футболист.
Какво трябва да направи следващият селекционер на България, за да разполагаме с по-добър държавен тим?
Първо, футболистите, които са поканени, трябва да са отдадени на футбола, да се раздават винаги на максимума и да играят с желание. След това идва ролята на треньора, да подбере правилните изпълнители, да формира желания игрови облик и стил, и да се стреми да надгражда.
