Д -р Дечев е историк, преподавател в Софийски университет, изследвал е и документирал редица културни исторически особености на българската кухня и табиети на пиене. Ето какво ни каза той за това как са се развили те през годините и за влиянието на ракията не само на масата, но и в творчеството на културните дейци.
1. Културният деец има история. Каква е вашата?
Като млад историк отидох на специализация в Амстердамския университет. Изследвах тогава историята на политическата култура. В общежитието, където живеех, намиращо се на стотина метра от музея на „Ане Франк“, в една обща кухня готвеха и вечеряха студенти, докторанти и специализанти от най-различни нации - италианци, испанци, французи, американци, ирландци, унгарци, словаци, българи, австралийци …. Беше средоточие на различни култури. Нямаше как да не виждаш като в лаборатория както приликите на глобалния свят и културата на супермаркета, така и разликите в културите на хранене и пиене в съответните страни. По-късно и в самата политическа култура трябваше да се натъкна на съществената роля на начините на хранене и пиенето и преплитането им по своеобразен начин с политиката. Ето защо, освен историк на политическата култура, един ден станах и историк на храните и напитките.
2. Ако трябва да се определите с една дума, какъв културен деец сте – отлежал, лют, оригинален?
Не мога само с една дума. Вече мисля достатъчно отлежал с натрупаните години, но все още лют, а съчетаването на интереса към миналото на политиката заедно с това на храненето и пиенето, надяваме се да ме прави и оригинален.
3. Имате ли си табиети, отлежали с годините?
Ако става дума за пиенето на ракия, не мисля, че са нещо особено. Хубава българска ракия, добре изстудена, от запотена чаша, с шопска салата, приготвена от свежи зеленчуци. В това няма нищо оригинално на пръв поглед. Но убеден съм, че знанията, които имам в професионален план за миналото на ракията и салатата правят изживяването много по-дълбоко, оригинално и неповторимо, поне за мен. Това е наистина една културна разходка на въображението във времето и пространството. От доматите и чушките на Америка, през казана на Близкия Изток до старинната Копривщица с нейните чардаци и седналите там дядо Либен и Хаджи Генчо, наслаждаващи се на както се изразява сам Хажди Генчо на ракия „варена от магьосниците“.
4. Какво е общото между ракията и културата? А как са се отразили "ракиените" табиети в българското творчество?
Самата ракия е култура, а нейната история е неделима част от историята на културата. Та нима не са част от културата разните случаи и поводи, при които се пие ракия - при гости, „на гладно сърце“, след черковен „разпус“, в кръчмата и в крайпътните ханове, в дома, при разходки край селището, на излет в манастира, след годишния изпит в школото, при изпращане на близък и приятел, „за цяр“ и редица други. Всичко това са културни събития, без които не може да се мисли живота и миналото на народа.
Културен феномен е и една особена еротика в ритуала на пиене на ракията, забелязано още във фолклора където тя е „бяла Рада“. А и нашите изтъкнати писатели Л. Каравелов, Илия Р. Блъсков и Ив. Вазов също са ни оставили незабравими страници за еротизма на ракията където тя е освен „огън“ и „върла“, също и „бистра люляна“, „парлива“ като „циганска целувка“. Не можем да мислим за художествени произведения като „Българи от старо време“, „Маминото детенце“, „Чичовци“, „Злочеста Кръстинка“, без ракията и табиетите при пиенето на ракия, които пронизват съдържанието им.
Да не говорим пък каква културна траектория описват промените при „мезелъците“ при пиенето на ракия. Нещо повече. Невъзможно е вече да мислим българската идентичност без гроздовата ракия. Табиетите на пиене са също част от идентичността.
Що се отнася до художественото творчество, чуйте само носталгичното описание на Л. Каравелов за ракията. Нека го оставим да говори самия той: „И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност... Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение. Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна приятност, каквато не усеща даже и онзи, когото гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък онзи, комуто Господ Бог е помогнал да получи наследство от непредвидена страна. А каква е твоята бистрота, каква е твоята белота! Сребро, брилянт, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полилеите... Вземете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза, да я вземе дявол!“
5. Как са се променили табиетите на пиене от времето на „Готварската книга“ от Петко Р. Славейков до сега?
От това време, както и от времето на „Българи от старо време“ и „Маминото детенце“ табиетите са се променили в немалка степен. Тогава все още е запазена доста една вековна традиция да се пие ракия рано сутрин преди хранене. Например Каравеловият герой Хаджи Генчо обича сутрин да пие „медена ракия“.
Една от важните промени в табиетите е също при мезето. По времето на Хаджи Генчо и Дядо Либен вариантите за мезето са били няколко. Най-популярното се явява самото хубаво и прясно грозде. Възможно е да бъде и жълта като лимон армея (туршия) или зелка посипана с червен пипер. Също мезето може да бъде и череши, смокини, бадеми, леблебия. Уникален тогава е и съпровода с локмаруху, едно успокоително за стомах, съчетание на спирт и етер. Разбира се, в състоятелни домакинства, когато ракията е отваряла апетита се е продължавало с агнешки дроб, както и с луканка, по думите на Л. Каравелов нарязана на „тъничко“.
Днес някои от тези табиети ще ни изглеждат леко странни. Характерната за последните няколко десетилетия класика на „ракия със салата“, вече така се е настанила в бита, в културата на днешните българи, че ни изглежда като дълговековна традиция и едва ли не един от символите на българското.
Ала въпреки така описаните промени остава сякаш непроменено това на моменти почти религиозно отношение на българина към ракията, елементите на еротизъм при изживяването на мига. В този смисъл класическите описания от времето на Л. Каравелов и П. Р. Славейков ни звучат някак съвременно и актуално. Те добиват чрез днешната практика и ритуал нож живот, превръщат се в устойчива култура.
6. Ако имахте възможност, с коя историческа личност бихте пили ракия?
Със сигурност с Любен Каравелов. Неговите описания на напитката според мен остават ненадминати
7. Според Вас, какви трябва да са активностите на един съвременен Клуб на културните дейци?
Всичко зависи от участниците, но интегрирането на традициите, не просто в бита, а тяхната ревалоризация в рамките на една изтънчена съвременна гурме култура на пиене и хранене, би било една достойна и заслужаваща усилия цел.
8. Какъв съвет бихте дали на учредителите?
Най-важното е да не се отказват!
9. Вдигнете тост за културата.
Нека пием за нашата култура и мястото на ракията в нея, за онази „бистра люляна“, онази „утешителница на човеческия род“ ….. И да не забравяме думите на Л. Каравелов: „Който те е пил веднаж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции.“ Да множим тези „психологически революции! “Една от неговите героини неслучайно казва: „Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият.“ Да превърнем ракията в част от културата на глобализирания свят. Наздраве!
