А з съм морско момиче и морето бушува още някъде в мене. Мисля, че морските хора са друга ракия и това, което съм чувала е, че рано или късно винаги се връщат отново при голямото синьо. Казвам се Диляна и скоро навърших 30 години и мисля, че някога и аз ще се върна в любимото ми Поморие.
До тогава обаче ще раздавам морски усмивки като Експерт Връзки с бизнес клиенти в банката, в която работя. В живота си и в работата си до момента научих много, но най-важното беше умението да даваш. С моите колеги, доброволци в една благотворителна инициатива, правим точно това - даваме нещо простичко за даване - надеждата. Каним я при всяка постановка на пътуващия театър на фонд „ПРОтегни ръка“, създаден на доброволни начала от служителите на банката. В него ние играем безвъзмездно, за да дарим усмивки и средства на болни деца, които не се усмихват толкова често.
Аз актриса никога не съм била, но театърът ми даде много. С него оцених колко са важни малките неща и как докато ги имаме, някак си не им се радваме достатъчно. Първата постановка, която изнесохме, беше „Малкият принц”. С нея обиколихме страната и играхме 49 представления, в които аз видях как това малко усилие, може да бъде един голям празник за някой, който има нужда от него. Научих още, че една болест не може да победи духа. На това ме научиха тези деца. Духът не може да се разболее - разболява се само тялото. Умението да вярваш, че всичко ще бъде наред е нещото, което те движи напред.
Аз в живота не бях много ориентирана какво искам да правя. Започнах в банката и съм тук вече 7 години. С театъра се занимавам от около две и направо не мога да повярвам, колко емоционален човек се оказа, че съм всъщност. Давайки радост на някой, тя ти се връща многократно. Мисля, че най-много се разчувствах, когато на едно представление дойде детенце на колежка, което цяла година беше събирало стотинки в касичката си и ги остави на фонда „ПРОтегни ръка”, за да дари усмивки на тези деца. Именно човечета като него са истинските герои, а такива моменти са истински ценните.
Ние ходим в много градове, които не са посещавани често от театри и децата толкова много се радват. Не се спряхме с една постановка, защото да правиш добро не е еднократно усилие. Пак сме заедно и този път играем пиеса по три Андерсенови приказки - „Новите дрехи на царя”, „Цветята на малката Ида” и „Градинарят и неговите господари”. Ще се постараем да предадем едно по-особено послание за доброто.
Предстоят първите представления и честно казано съм доста притеснена. Имам ужасна сценична треска - преди представление ми изтръпват краката, ръцете, гласът ми се променя, но всичко минава, като видя усмивките на малчуганите. Надявам се да имаме повече публика тази година, защото надеждата обича пълните зали - ние също. Истината е, че за да си герой не се иска много. Трябва само да вярваш и да играеш във всяка следваща приказка като за последно. За да си герой, понякога се иска само да си купиш билет!
Убедена, че мнението трябва да се казва на глас,
Диляна Джамбазова
Експерт Връзки с клиенти и доброволец в пътуващ театър на фонд „ПРОтегни ръка“
