Недоволен, че не може да кара ски в Алпите, датски фермер превърна парче земя, разположено на леко наклонен терен, в мини ски курорт благодарение на европейска субсидия.
Сега там пистите са осветени, има снежни оръдия и влек, а скиорите се спускат със скорост от 40 километра в час.
Оле Харилд живее на остров Борнхолм, наричан от туристите Слънчевия остров. Той е точно толкова равнинен, колкото и останалата част на страната. Разположен е в Балтийско море, между Швеция и Германия. Снегът там не е често срещано явление.
Но какво от това! Открих, че има европейска програма, която спонсорира създаването на дейности за младежите, живеещи на село, разказва Харилд.
Кандидатствах за тези пари и ги получих, допълва той.
Оле Харилд сам е разчистил част от терена си и година след това, през 2007 г., е открил Скиорския хълм, който е дал под наем на местното дружество "Приятели на ските". Досега дружеството организираше пътувания до големите европейски ски курорти. Но благодарение на четиринайсетина доброволци то сега експлоатира трите писти, построени от Оле Харилд.
Оле Харилд получи 733 хил. крони (98 хил. евро), половината от ЕС, а другата половина - от датската държава, казва председателят на дружеството Йеспер Йьорн Йенсен.
Харилд разказва, че е купил влек и оръдие за сняг за 310 хил. крони. За 400 хил. крони купил ски и обувки. Накрая построил и хижа за посетителите, която струва 500 хил. евро. Освен това прокарал вода и ток до пистите.
Всичко това ми струваше почти 2 млн. крони. Платих останалото от джоба си, споделя Харилд.
През 2010 г. ски пистите на Борнхолд работеха 35 дни, а настоящият сезон започна на 29 януари след три дни производство на изкуствен сняг и разпръскването му чрез снежното оръдие.
Средно Скиорският хълм посреща по 2000 посетители на година, разказва Йенсен.
Цената за възрастни на ден е 300 крони (40 евро), като в нея се включва и цената на ските под наем. По този начин дружеството си докара 15 хил. крони печалби миналата година, казва касиерът му Ким Педерсен.
Пазим тези пари за купуването на по-модерни влекове, уточнява той. Сегашните се свеждат просто до въже, което се плъзга по макари, закачени на дърветата от двете страни на пистата, а скиорите се държат за ръкохватки.
Много хора, предимно юношите, нямат достатъчно силни ръце и не се справят, казва Харилд, според когото един истински влек ще привлече още повече посетители.
Вече сме открили влекове, които се продават на старо в Австрия за 900 хил. евро, разказва Йенсен. За купуването им дружеството е получило няколко обещания за финансиране, сред които 200 хил. крони (27 000 евро) от ЕС и още толкова от датската държава.
Но липсват още 300 000 крони, които "Приятелите на ските" ще трябва да съберат до април, ако искат да купят този влек.
Трябвd ли обаче да се обръща такова голямо внимание на ските на този неподходящ за ски остров, на който живеят едва 41 500 души? Отговорът е "да", казва 61-годишният Бярне, който тепърва се учи да кара ски и се ядосва, че влекът е толкова стар модел.
Нуждаем се от зимни спортове, иначе всички ще се преместят другаде и Борнхолм ще се превърне в мъртъв остров, казва той.
За Кристиян, дошъл да учи на ски сина си Антон, който е на три годинки и половина, Скиорският хълм не е много голям, но е достатъчен за тренировки на деца. На седмото небе от щастие, Антон се спуска по пистата за начинаещи, приклещен между ските на баща си.
Четиригодишният Фредерик не е толкова смел и вече иска да се прибира вкъщи. Но дядо му Йорген ще го води тук, докато внукът му бъде готов за истинските планини в Швеция или Австрия.
