М инималната пенсия в България отдавна не е помощ за малка група хора с изключително нисък осигурителен принос. Тя вече е основна част от пенсионната система.
Към края на март 2026г. 940 664 пенсионери, или 45,5% от всички пенсионери, получават първата си пенсия в минимален размер, показват последните подробни данни на Националния осигурителен институт. Общият брой на пенсионерите е малко над 2,068 млн. души.
Делът практически не се променя спрямо края на предходната година. Тогава на минимална пенсия са 941 155 души, отново 45,5% от всички пенсионери. Това показва, че не става дума за временен ефект, който изчезва при поредното осъвременяване, а за трайна особеност на системата.
Осигуряването „на минимума": колко ви струва при пенсиониране
Над 800 хил. пенсии се допълват до минимума
Не всички 940 хил. пенсии попадат под законовия праг при първоначалното изчисление. По-показателна е отделната статистика на НОИ за пенсиите, които реално се приравняват към минималния размер.
Към края на предходната година изчисленият размер на първата пенсия на 802 449 пенсионери е под съответния законов минимум. Това са близо 39% от всички пенсионери.
За да достигнат определените минимални размери, към тези пенсии се доплащат общо над 144,2 млн. лв., или близо 73,75 млн. евро месечно. Данните включват различните видове пенсии и съответните минимални прагове, а не само минималната пенсия за стаж и възраст.
Именно тази статистика показва истинския мащаб на проблема. За стотици хиляди хора размерът, който произтича от стажа, осигурителния доход и индивидуалния им коефициент, не достига минимума и се повишава административно до него.
Разликата при отделните пенсии варира значително. При част от хората не достигат няколко евро, но при огромното мнозинство месечното доплащане е по-голямо. По данни на НОИ при над 741 хил. пенсионери разликата е била над 30 лв., или над около 15 евро.
Пенсиониране стъпка по стъпка: документи, срокове и чести грешки
Проблемът не е само в непълния стаж
Често минималната пенсия се свързва основно с хора, които не са успели да съберат пълния изискуем стаж. Данните обаче показват друга картина.
От пенсионерите за осигурителен стаж и възраст 496 214 души, или 34,8%, са на минимална пенсия. Повечето от тях – над 371 хил. души – са пенсионери по общия ред с изискуемите възраст и стаж. Около 125 хил. души са се пенсионирали при непълен осигурителен стаж.
Това означава, че наличието на пълен стаж само по себе си не гарантира пенсия над минималната. Решаващо значение има и доходът, върху който човек се е осигурявал през трудовия си живот.
Продължителна работа срещу ниско възнаграждение, осигуряване върху минимални прагове, периоди в сивата икономика или получаване на част от заплатата без осигуровки водят до по-нисък индивидуален коефициент. Така дори десетилетия труд могат да завършат с изчислена пенсия под законовия минимум.
При инвалидните пенсии минимумът обхваща три четвърти от хората
Още по-голяма е зависимостта от минималните размери при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване.
От близо 488 хил. пенсионери в тази група 373 287 души, или 76,5%, получават минимална пенсия. Делът е еднакъв и в данните към края на предходната година, което отново показва трайна тенденция.
Пенсия и други доходи: Какво се случва, когато продължавате да работите
Причината е, че много от тези хора губят работоспособност, преди да са имали възможност да натрупат дълъг стаж и висок осигурителен доход. Минималните размери при инвалидните пенсии зависят и от степента на трайно намалената работоспособност.
От юли те варират от 295,38 евро до 399,64 евро при инвалидност поради общо заболяване.
Тук социалната функция на минималната пенсия е особено видима. Без законовите прагове доходите на голяма част от хората с увреждания биха останали значително по-ниски.
Минималната пенсия вече е 347,51 евро
С приетия бюджет на държавното обществено осигуряване минималната пенсия за стаж и възраст се увеличава от 322,37 евро на 347,51 евро. Новият размер се прилага от 1 юли.
За хората, които се пенсионират при непълен осигурителен стаж, минималната пенсия е 295,38 евро, или 85% от основния минимален размер. Максималният размер на една или повече пенсии без добавките остава 1738,40 евро.
Увеличението подобрява доходите на стотици хиляди души, но само по себе си не намалява зависимостта от минималния праг. Когато минимумът се повишава, нагоре се вдигат и пенсиите, приравнени към него.
Така пенсионерите получават повече, но основният проблем остава: личният осигурителен принос на голяма част от хората не води до пенсия над законово определения минимум.
Осъвременяването не решава разликата
От юли пенсиите, отпуснати до края на предходната година, се увеличават със 7,8% по швейцарското правило.
Процентното осъвременяване повишава действителните размери, изчислени според осигурителния принос. При хората под минимума обаче крайният резултат отново зависи от законовия праг.
Например, когато пенсията след осъвременяването остава под 347,51 евро, човекът продължава да получава минималната сума. Така увеличението може да намали размера на необходимото доплащане, без непременно да изведе пенсионера над минимума.
Това е и една от причините делът на хората на минимална пенсия да остава устойчив, въпреки ежегодните осъвременявания.
Отпуснаха ми пенсия, но не съм доволен: Как да защитя правата си
Средната пенсия прикрива големите различия
Средният месечен размер на пенсията през март е 517,36 евро, или с 9% повече спрямо същия месец на предходната година. Разходите за пенсии през първото тримесечие достигат 3,216 млрд. евро и се увеличават с 9,8%.
Средната стойност обаче не описва положението на типичния пенсионер. В нея влизат както минималните пенсии, така и значително по-високите плащания на хора с висок осигурителен доход, специфични условия на труд или пенсии по специални режими.
Затова двете числа трябва да се разглеждат заедно: средната пенсия е над 500 евро, но почти всеки втори пенсионер получава първата си пенсия в минимален размер.
Това показва силно неравномерно разпределение на пенсионните доходи и ограничената стойност на средната пенсия като мярка за жизнения стандарт на възрастните хора.
Осигурителните вноски не покриват разходите
Зависимостта от минималните пенсии е само едната страна на проблема. Другата е финансирането на системата.
За пенсии във фонд „Пенсии“ през 2026 г. са предвидени над 12,205 млрд. евро. Очакваните осигурителни приходи са около 5,534 млрд. евро, а заложеният недостиг във фонда надхвърля 6,633 млрд. евро.
В целия бюджет на държавното обществено осигуряване са предвидени допълнителни трансфери от държавния бюджет за покриване на недостига от близо 6,48 млрд. евро.
Този недостиг не се дължи само на минималните пенсии. Той е резултат от цялата структура на системата – размера на осигурителните вноски, броя на работещите и пенсионерите, специалните пенсионни режими, увеличенията и демографските процеси.
Но месечното доплащане от близо 74 млн. евро до минималните размери показва, че социалната защита на ниските пенсии вече изисква значителен и постоянен ресурс.
Минималната пенсия все повече изпълнява социална функция
Пенсионната система по замисъл трябва да свързва дохода след пенсиониране с направените осигурителни вноски. Колкото по-дълъг е стажът и по-висок е осигурителният доход, толкова по-висока би трябвало да бъде пенсията.
Отложено пенсиониране – заслужава ли си да работите след пенсионна възраст
Минималната пенсия въвежда втори принцип – гарантиране на долна граница на дохода независимо от получения по формулата резултат.
Когато около 39% от всички пенсионери се нуждаят от доплащане до тази граница, социалната функция започва да заема все по-голямо място за сметка на връзката между принос и получавана пенсия.
Това защитава хората с най-ниски доходи, но едновременно свива разликите между пенсионери с различен стаж и осигурителен принос. Човек, който се е осигурявал върху малко по-висок доход, може да получава пенсия, близка до тази на човек с по-нисък принос, след като втората бъде допълнена до минимума.
Истинският проблем започва преди пенсионирането
Данните на НОИ не показват само колко хора имат ниски пенсии. Те показват резултата от дългогодишни проблеми на пазара на труда.
Ниските заплати, недекларираният труд, осигуряването върху суми под реалното възнаграждение и прекъсванията в осигуряването се натрупват през целия професионален живот. Последицата се вижда при пенсионирането, когато изчисленият размер не достига дори законовия минимум.
Разгадайте формулата за пенсия: Ключът към по-високи доходи за старост
Повишаването на минималната пенсия решава непосредствения проблем – вдига дохода на най-бедните пенсионери. То обаче не може да поправи назад ниския осигурителен принос и не намалява автоматично броя на хората, които зависят от този праг.
Затова големият извод от данните не е само, че минималната пенсия трябва да бъде достатъчна за живот. По-сериозният въпрос е защо пенсионна система, основана на осигурителен принос, стига до положение, при което близо половината пенсионери са на минимален размер, а за над 800 хил. души държавата трябва всеки месец да доплаща до него.
