Една от най-коментираните през последните години в публичното пространство теми са големите енергийни проекти.
Ако погледнем реалността обаче, е повече от ясно, че нито един от тях не се случва. При това някои са с десетилетна давност.
За съжаление развитията през последните 20 години по-скоро навеждат на мисълта, че България ще продължи да бъде заобикаляна от енергийни трасета, че прословутото "благоприятно географско положение" е просто израз, лишен от реално съдържание, както и, че страната ни е напълно неспособна да реализира своите икономически и геополитически шансове.
Петролопроводите
С най-минимална вероятност за успех към момента изглеждат двата проекта за петролопроводи - АМБО и Бургас-Александруполис.
Вторият е значително по-познат на обществото след няколкото общински референдума, на които населението го отхвърли.
Медийната кампания в негова полза също е била значителна, но към момента минусите му изглеждат несравнимо повече от положителните страни.
В интерес на истината Бургас-Александруполис не изглежда особено реалистичен, тъй като и до сега за захранване на тръбата няма достатъчно суровина. На следващо място на руска територия липсва петролопроводен капацитет, който да транспортира каквито и да е допълнителни (извън сегашните) количества нефт от Каспийския регион до пристанището Новоросийск на Черно море.
И накрая - значително по-голям изглежда руският ангажимент към друг конкурентен проект за петролопровод - а именно Самсун-Джейхан.
Така или иначе се създава впечатление, че България опитва благоразумно и по дипломатичен начин да прекрати участието си.
АМБО е значително по-неизвестен проект, макар и с близо 20-годишна история. Става дума за петролопровод от Бургас до албанското пристанище Вльора, който по коридор №8 да транспортира суровина от Каспийския регион.
Проектът, който може да донесе сериозни ползи за страната ни, се ползва с американска подкрепа и цели да диверсифицира доставките, но през последните години е по-скоро в забвение, като перспективите за реализирането му към момента не изглеждат реални.
В интерес на истината, трябва да се каже, че осъществяването и на двата проекта по-скоро не зависи от България, а от редица други международни фактори, включително от геополитическо и финансово естество.
Газопроводите
Последното в пълна степен важи и за двата проекта за газопроводи, които се предвижда да пресичат нашата територия, а именно Набуко и Южен поток.
Големият проблем за Набуко е доставката на суровина и това става все по ясно през последните месеци. Смята се, че Азербайджан ще може да стане доставчик на тръбата не по-рано от 2017 г., когато ще започне добива от гигантското газово поле "Шах Дениз".
Туркменистан също е потенциален доставчик, но към момента Русия и Китай се борят за суровината от централноазиатската република. Доставки на газ от северен Ирак също са под въпрос заради проблемите със сигурността.
В интервюта за CNN и за авторитетното списание "European Energy Review" изпълнителният директор на Южен поток Марсел Крамер твърди, че първи доставки по трасето ще има от 2015 г.
Все пак трябва да се отбележи, че изграждането му все още не е започнало. Проблемът там не е в наличието на суровина, колкото в скъпата и сложна инфраструктура по дъното на Черно море. Тоест и тук трябва да се отбележи, че реализирането и на тези енергийни проекти не зависи основно от България.
Ядрената енергетика
Ситуацията в ядрената енергетика обаче е много по-различна от тази гледна точка. Решението за строителство или не на АЕЦ "Белене" е изцяло в ръцете на българското правителство и тук бягство от отговорност е невъзможно. Именно сегашното управление на страната трябва да реши дали да продължи напред.
Въпросът за изграждане на нови мощности в Козлодуй също е на дневен ред, но той по никакъв начин не може да бъде противопоставян на АЕЦ "Белене".
Не трябва да забравяме един много важен факт. Процедурата по строителство на ядрена мощност отнема като абсолютен минимум осем години - от решението на Министерски съвет до въвеждането в експлоатация. И то без да се отчитат големите политически рискове, като се има предвид, че през такъв период се сменят поне две правителства.
Красноречив пример в това отношение е АЕЦ "Белене", проектът за която беше "размразен" през 2002 г., а до момента е към средата си. Ако без да решим въпроса за изграждане на втора атомна, преминем към стартиране на друга процедура за нови блокове, рискуваме да затънем и в двата проекта.
Личното ми мнение е, че през следващите години трябва да и ще бъдат построени нови мощности и в двете ни атомни централи, стига да действаме решително и не си останем само с празни приказки.
И нека не забравяме, че решението тук е изцяло в наши ръце.
Нов "Голям шлем"?
На този фон през последните месеци се очерта нещо като нов "Голям шлем", който, както и първия, също включва три енергийни проекта.
Първият е заявката за добив на шистов газ. На този етап става дума само за проучване от страна на американска компания, но все пак темата е изключително важна. С оглед опитите за диверсификация на енергийните доставки, подобни проучвания са от голямо значение и това е шанс, който България категорично трябва да реализира.
В същото време е нужна прозрачност и сериозен обществен дебат, както и разяснителна кампания относно технологията на добив, евентуалните цени на газа и екологичните последици. Общественото мнение е от първостепенно значение, а то трябва да е информирано.
Добивът на шистов газ има перспективи в страна ни, но след не по-малко от десетилетие, ако го съпоставим и с чуждия опит.
Пак наскоро, с друга американска компания беше подписано споразумение за сътрудничество по отношение на АЕЦ "Козлодуй", може да се стигне и до нейни доставки на ядрено гориво. Предстоят анализи, най-вероятно ще се наложат и нови инвестиции в ядрената ни централа. Всичко това ще отнеме минимум 2-3 години.
Все пак в случая става дума за сериозен пробив, тъй като до момента единствен доставчик на ядрено гориво за нашата АЕЦ е руската компания ТВЕЛ, дъщерна на Росатом. По тази тема също се очаква значително развитие в близките години, като сред най-обсъжданите въпроси ще са тези за цената на ядреното гориво и евентуалното транспортиране на отработеното.
С най-големи обществено-политически последици се очертава да бъде заявената преди месец-два "ревизия" на договора за АЕЦ "Белене". Касае се за т. нар. ИДС договор (инженеринг, доставка, строителство). Прекратяването на действащия контракт би върнало преговорите с няколко години назад, което най-вероятно би довело до прекратяване на проекта "Белене".
Сценариите са няколко. Единият е за влизане в нова серия преговори, които по-скоро също биха стигнали до задънена улица. Не трябва да се забравя, че нов договор не означава автоматично по-ниска цена или по-изгодни за България условия по принцип.
Друг вариант е дело пред Международния арбитражен съд в Париж, на което окончателно да бъде решен спорът между българската и руската страна.
Стратегическият императив
Ето и един нестандартен поглед към темата. Логично е да се мисли, че българската политическа "класа" има интерес от това България да е по-богата страна с по-голяма геополитическа тежест.
Това в частност е свързано и с развитието на големите енергийни проекти, които би трябвало да са основен стратегически приоритет, наред с членствата в ЕС и НАТО и изграждането на инфраструктурата по няколкото трансевропейски транспортни коридора, които пресичат нашата територия. По този начин би се увеличила и тежестта на самата политическа "класа".
Последната обаче понякога създава впечатление, че сякаш се интересува от далеч по-прозаични неща, които обикновено не надхвърлят четиригодишния мандат.
А всеки от големите проекти има десетилетна перспектива и много сериозни стопански и геополитически проекции, както и значение за националната сигурност. Затова разковничето е именно в дългосрочното мислене и разбирането за това какви са стратегическите интереси на България.
