България не бърза да се присъедини към еврозоната и предпочита да следи събитията в засегнатия от кризата валутен блок преди да продължи напред.
Това заяви подуправителят на Българска народна банка Калин Христов в интервю за "Уолстрийт джърнъл".
Не бързаме... Няма смисъл да тичаме към горяща сграда, заяви Христов, който участва на конференция на "Юромъни" за Централна и Източна Европа.
Христов подчерта, че България не се е отказала от намеренията си да се присъедини към еврозоната, но изявлението му е пореден знак за охлаждане на реториката от София, която преди време се стремеше към бързо влизане във валутния съюз, коментира изданието.
През декември българският финансов министър Симеон Дянков заяви пред "Дау Джоунс", че проблемите със суверенния дълг в еврозоната са "заглушили" дискусията за бързо присъединяване към еврозоната.
Той обаче подчерта, че управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ продължава да е "убедена, че страната трябва да се присъедини скоро".
Анализатори коментират, че не само българските власти поставят под съмнение бързото приемане на еврото.
Много икономики в Централна и Източна Европа излизат от най-тежката рецесия от рухването на комунизма, докато еврозоната е обхваната от дългова криза.
Радован Йелашич, бивш управител на Централната банка на Сърбия и настоящ съветник в "Уникредит", заяви пред "Дау Джоунс Нюзуайърс":
"Мога със сигурност да ви кажа, че има промяна в позицията на политиците за приемането на еврото, но засега тя не е съществена...
Въпросът е, че всеки иска да е от печелившата страна, така че има смисъл да се изчака".
Фискалната дисциплина е особено важна за България, тъй като голям бюджетен дефицит може да подложи на натиск валутния борд, обвързващ лева с еврото, коментира "Уолстрийт Джърнъл".
Валутният борд, въведен след икономическата криза през 1997 г., довела до хиперинфлация и срив на лева, задължава българските политици да се придържат към строга фискална дисциплина, за да се предпазят от спекулативни атаки.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
