Точно 25 години след влизането в сила на "Споразумението Плаза", насочено към регулиране на световния валутен пазар, правителствата на страните с най-силно развита икономика отново са в трудна ситуация.
От тях се изискват координация и разработване на начини за преодоляване на дисбалансите на световния финансов пазар.
Сегашната световна икономическа криза вече се превръща в криза на световния валутен пазар, тъй като, за да запазят конкурентосопосбността на икономиките си, множество страни се опитват да понижат курсовете на националните си валути, отбелязва британското радио Би Би Си.
Миналата седмица министърът на финансите на Бразилия Гиду Мантега подчерта сериозността на положението, отбелязвайки, че "сме в условията на валутна война".
Под "война" се разбира силният приток на средства към пазарите на бързо развиващите се страни с нововъзникваща пазарна икономика от западните държави, които пък все още са в тежка структурна криза, водеща до бавни темпове на икономически растеж, поясни министърът.
В основата на противоречията, които създават и засилват дисбалансите в световната икономика, са доларът на САЩ и китайският юан.
Британското списание "Икономист" посочва, че според редица западни икономисти курсът на юана спрямо долара е занижен с около 20-40%.
Преди 25 години (на 22 септември 1985 г.) в нюйоркския хотел "Плаза" водещите страни във финансовия сектор САЩ, Франция, Великобритания, ФРГ (Западна Германия) и Япония сключват споразумение за координиране на финансовите си политики и регулиране на валутните пазари.
Основната цел на споразумението е да бъде понижен курсът на долара с цел намаляване на бюджетния дефицит на САЩ, като в резултат от взетите мерки до 1987 г. американската валута поевтинява с 51% спрямо йената.
Разбира се, сега световната икономика е много по-различна отколкото преди 25 години.
Също така обаче е вярно, че без реформи на световния финансов и валутен пазар е невъзможно да се отстранят дисбалансите в световната икономика и окончателно да се преодолеят финансовата и икономическа криза.
Факт е, че на световния валутен пазар има по-високо напрежение
заради усилията на редица държави да понижат обменния курс на националните си валути, призна президентът на Световната банка Робърт Зелик.
В същото време обаче той отбелязва, че "не очаква това засилено напрежение да прерасне във валутна война".
"Не мисля, че се насочваме към зоната на валутните войни, въпреки че на валутния пазар се наблюдава напрежение, предизвикано от желанието на държавите да имат положително търговско салдо, а това на свой ред се постига с понижение но обменния курс на националните валути", отбелязва президентът на Световната банка.
Министърът на финансите на Бразилия Гиду Мантега заяви, че светът е на прага на "валутни войни" сегашното при насочване на огромни финансови средства от западните страни, които са преживели кризата, към страните с бързо развиващи се нововъзникващи пазарни икономики.
"Парите търсят високите доходи. Днес те не могат да ги намерят в развитите промишлени страни от Запада", коментира Зелик.
"Създалата се ситуация не само създава тенденция за увеличаване на стойността на валутите на развиващите се страни, но и предизвиква растеж на стойността на редица активи, пораждайки риск от спекулативни балони на пазара на недвижимите имоти и суровините", каза още Зелик.
Според него не може да се очаква световната икономика да навлезе във фаза на спад.
Според прогнозите на Световната банка темпът на растеж на световната икономика ще бъде 3,5% през тази година и 3,3% през идната. Междувременно днес
Японската централна банка понижи водещата си лихва до равнище от нула до 0,1%
От края на 2008 г. досега в страната основният лихвен процент бе държан на ниво 0,1%.
Според анализатори действията на банката са потвърждение, че светът е в състояние на валутна война.
Според специалистите причина за намалянето на лихвения процент почти до нула са опасенията, че японската йена е поскъпнала прекомерно през последните месеци.
