Страните от Източна Европа могат да усетят чувствително изтичане на капитал, тъй като масата неразрешени проблеми на западните банки може да ги подтикне да изтеглят средства от региона.
Това може да окаже отрицателно влияние на националните валути на страни като Чехия, Унгария и Полша, пише "Уолстрийт Джърнъл".
Чешката крона, унгарският форинт и полската злота чувствително поевтиняха през изминалия месец, след като банковите системи на Гърция и Австрия, тясно свързани с източноевропейските икономики, продължиха да изпитват негативното влияние на финансовата криза.
Гръцките банки, изпитващи все по-голяма зависимост от извънредното кредитиране от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), контролират 29% от българския банков сектор, и 16% от пазара на банкови услуги в Сърбия и Румъния.
Международната рейтингова агенция "Стандард енд пуърс" понижи суверенния кредитен рейтинг на Гърция до ВВВ+ от А-, запазвайки негативната прогноза.
Рейтингът на Гърция е най-ниският от 16-те страни в еврозоната. Вчера Гърция привлече 2 млрд. евро за сметка на емисия 5-годишни облигации с плаваща лихва сред пет частни банки, като четири от тях са гръцки.
Също тази седмица беше национализирана австрийската банка "Хипо Груп Алпе Адриа" (Hypo Group Alpe Adria), която е дъщерна структура на голямата баварска банка "Байерн Ел Бе". По обем на активите си - около 40 млрд. евро, тя заема шесто място сред австрийските банки.
Нейната принудителна национализация беше предизвикана именно от загубите по кредитите в Югоизточна и Източна Европа.
Създалата си ситуация говори за уязвимостта на целия австрийски банков сектор, тъй като около 16% от активите на местните банка така или иначе са свързани с Източна Европа, което е най-високият показател сред всички страни от ЕС, пише изданието.
Анализаторът на "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) Нил Шеринг е убеден, че най-уязвими в тази ситуация могат да бъдат банките в Русия, Украйна и Прибалтийските страни.
Преодоляването на кризисните явления в икономиката, според експерта, ще изисква привличането на най-малко 75 млрд. долара през следващата година.
Това представлява "очевидни рискове" за развиващите се страни в Европа, отбелязва експертът.
