Допълнително намаляване на осигурителната вноска би било пагубно за системата.
Това заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на конференция за пенсионната реформа в България.
В отговор на въпрос за разногласия в правителството за вноската, министър Младенов каза, че ние сме с най-ниските осигурителни вноски в Европа и в момента, ако искаме да запазим пенсионната система, не можем да си позволим по-нататъшно намаление.
Ангажиментите на ГЕРБ са за четири години, допълни той. Според социалния министър трябва да се мисли за засилването на контрола при отпускане на инвалидните пенсии.
Ограничаването на системите за ранно пенсиониране е сред мерките, които трябва да вземат държавата и социалните партньори за стабилизиране на пенсионната система, коментира Младенов.
Сред мерките за ограничаване на ранното пенсиониране ще бъдат такива за подобряване на условията на труд на работещите в първа и втора категория, за да имат работещите там желание да останат по-дълго заети.
Младенов заяви, че одобрява решението да има равнопоставеност между осигуряващите се - държавните служители също да внасят осигуровки. По повод
идеята за облагане на пенсиите на работещите пенсионери,
Тотю Младенов отбеляза, че това е теза, която има и своята антитеза, а тя е свързана с това да се създават стимули за "активно стареене" по Лисабонската стратегия. Така хората по-дълго ще останат на пазара на труда.
По думите на министър Младенов може да се мисли за допълнителни бонуси за всяка допълнителна година осигурителен стаж.
Идеята за облагането на пенсиите на работещите пенсионери би могла да се осъществи в рамките на няколко месеца, по нея ще работят експерти от НОИ, от социалното и финансовото министерство.
По данни на НОИ има около 200 хил. български пенсионери, които са работещи на трудови договори и получават и пенсия, и заплата.
При криза това са 200 хил. работни места по-малко за млади хора, посочи Младенов.
Целите на реформата, започната преди 10 години, бяха да се получи нулев дефицит в НОИ през 2007 г., както и да се достигне заместващ доход 65% при пенсиониране, това не се случи, отбеляза Младенов.
В момента само 40% от разходите за пенсии са от осигурителни вноски, останалите се плащат от държавния бюджет.
Според социалния министър голяма грешка през последните десет години е била липсата на мониторинг на законодателството в пенсионната система, който да не допуска политическо изкривяване на модела.
За втората седмица на март се отчитат 600 безработни по-малко в сравнение с 28 февруари, каза Младенов по време на форума и допълни, че не знае дали това ще стане тенденция, но е положителен сигнал. Стигнахме до
нова деформация на пенсионната система
- 57% от мъжете и 43% от жените пенсионери са се пенсионирали преди навършване на пенсионна възраст, заяви управителят на НОИ Христина Митрева.
Тези данни бяха цитирани и от Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световната банка в България.
Той посочи, че България е застрашена от намаляване на населението - от 2000 г. до 2025 г. българите ще намалеят с 1,5 млн. души, което налага да се ограничи ранното пенсиониране и да се повиши възрастта за пенсиониране.
Жените в България живеят по-дълго, а се пенсионират по-рано, отбеляза той. Според Световната банка икономическата криза ще продължи да оказва натиск върху бюджета и няма да отшуми веднага.
Експертите смятат, че са правени моментни увеличения на пенсиите в България, което е довело до допълнително дестабилизиране на системата.
Според бившия управител на НОИ Йордан Христосков, връщането на емигрантите и "вносът на работници" от други страни частично може да реши проблемите, но трябва да се увеличи вноската във втория стълб, за да се гарантира, че втората пенсия ще бъде 20% заместващ доход на заплатата.
Прогнозите за демографската картина, нашата и на останалите европейски страни, показват, че
без мерки в пенсионната и осигурителната система конфликтът между поколенията ще расте
Това каза председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков на конференция за пенсионната реформа.
Нейков подкрепи тезата си с данни, че до 2050 г. средната възраст на европееца ще бъде 49 години, в момента е 39 години. Работната сила също ще намалее - с 30 млн. до 2050 г.
България в момента се намира на ниво 2040 г. спрямо общоевропейски прогнози за съотношение работещи - пенсионери, каза Нейков.
През 2008 г. разходите на ЕС за социална закрила са 27% от БВП, като основна част от тях - 46% отиват за пенсии и обезщетения за възрастните граждани, информира той.
Според него трябва да се вземат мерки за модернизиране на втория и третия стълб на пенсионната система, без да се подлага на риск първият, тъй като и ЕП подчертава приоритетът на първия във всички пенсионни системи.
