Финансовите министри от еврозоната не постигнаха споразумение снощи за евентуални промени в условията по изплащането на гръцкия дълг.
Според някои експерти това е неизбежно, а според други - прекалено рисковано за финансовата стабилност на района.
Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер заяви, че той "не би изключил" доброволно отлагане на плащанията по държавния дълг на Гърция, което ще осигури на затруднената страна повече време да укрепи икономиката си и да възвърне пазарното доверие.
На Юнкер обаче незабавно се противопостави френската министърка на икономиката, финансите и промишлеността Кристин Лагард, която изключи като вариант тази стъпка - признак, че европейските държавници все още водят спор за начина, по който да разрешат гръцката дългова криза.
"Директива за консенус от Брюксел",
под това заглавие гръцкият в. "Етнос" пише, че консултациите по гръцката криза вчера са придобили драматичен обрат, тъй като двамата силни мъже на Еврогрупата - Жан-Клод Юнкер и Оли Рен, са поискали от правителството в Атина да издейства писмено съгласие и от страна на партиите от опозицията във връзка с предложената от него програма за излизане на Гърция от кризата. Това станало на срещата в Брюксел на финансовите министри от еврозоната.
В. "Елефтерос типос" коментира, че на срещата Гърция е била притисната и едва ли не изнудвана да пристъпи към незабавна разпродажба на държавни активи и съкращения в държавния сектор.
Вестникът цитира гръцкия финансов министър, който казал: "отхвърлиха ни бюджетните мерки за 2011-2015 г. и искат консенсус с опозицията за нови по-конкретни мерки". Юнкер заявил, че ако Гърция не ускори реформите, обслужването на държавния й дълг е пред провал.
"ЕС поставя като условие за отпускането на нов заем, а също и на петия транш от заемите в размер на 110 млрд. евро, правителството да постигне консенсус с опозицията и най-вече с консервативната партия Нова демокрация относно реализацията на бюджетните цели, залегнали в меморандума с кредиторите, а също и да ускори приватизациите, пише в. "Катимерини".
В. "Експрес отбелязва, че много страни от еврозоната вчера са изразили политическа воля за отпускането на нов заем на Гърция при условие, че правителството в Атина се ангажира да приложи допълнителни мерки и бързо реализира приватизационната си програма, от която се очаква в хазната да влязат 50-60 млрд. едвро.
Проблемните страни-членки, като Гърция и Португалия, които имат големи дългове и високо равнище на бюджетния дефицит,
трябва да останат в европейската общност,
коментира германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от ИТАР-ТАСС. "Не можем просто да изгоним от ЕС най-слaбите страни членки. Това не е в интерес на Германия", заяви Меркел.
Ако държавите, пострадали най-силно от финансовата криза, бъдат принудени да излязат от ЕС, то това може да доведе до разпадане на европейската общност, допълни тя.
Меркел призова правителствата на страните длъжници да вземат всички мерки за стабилизиране на ситуацията.
"Икономически най-слабите страни трябва съответно да харчат по-малко", подчерта канцлерът и посочи като пример балтийските страни, които след кризата въведоха строги програми за свиване на държавните разходи и вече сравнително са възстановили положението си.
