НАП проверява търговски вериги за източване на ДДС

Н АП прави проверки в търговските вериги за източване на ДДС.

Това съобщи министърът на финансите Петър Чобанов на брифинг в рамките на срещата на правителството с бизнеса.

Той добави, че в тази дейност трябва да се въведат не толкова излишни регулации, колкото някакъв "нормален порядък".

Преди него премиерът Пламен Орешарски заяви, че има практики на търговските вериги, които смущават властите. Като пример той посочи нееднаквото третиране на местни и чужди производители. "Няма да търпим неплащането на ДДС и заобикаляне на данъчното законодателство. Не виждам защо мултинационални компании трябва да си продават стоките в България през едноличен търговец", каза Орешарски.

Вицепремиерът Даниела Бобева допълни, че големите търговски вериги не дават своите годишни отчети в Агенцията за вписванията. В съответствие с изискванията на ЕК правителството работи за намаляване на административната тежест и ще въвежда единен механизъм за лоялни търговски практики, каза Бобева.

По отношение на фонда за регионална политика, чието разпределение предизвика политическа полемика, Чобанов каза, че в общини, управлявани от ГЕРБ, отиват 125 млн. лева при разпределени 350 млн. лева или 36% от средствата.

При разпределението на средствата не е бил прилаган партиен критерий и не сме имали намерение предизборно да раздаваме пари, каза още финансовият министър.

По отношение на сметките на глава от населението Чобанов напомни, че такъв критерий няма, защото парите биха отишли само в София, Пловдив, Варна и Бургас, а целта е била парите да достигнат и до малките населени места. Той напомни, че в края на януари 2013 г. 30 млн. лева, предвидени за детски градини, са отишли в седем общини на ГЕРБ.

Финансовия министър повтори, че за него легитимна по въпроса за разпределението на парите по програмата е среща с кметовете в рамките на НСОРБ. Той заяви готовност следващата седмица да се срещне с УС на сдружението.

Процесът на реиндустриализация е комплексен и случаите не могат да се генерализират, каза Чобанов в отговор на въпрос как държавата вижда своята роля в този процес

По думите му зависи от това какво затруднение е срещнало дадено предприятие, за да стигне до замразяване на определено производство за известен период от време. Например наличие на големи данъчни задължения, като според финансовия министър може да се мисли за разсрочването им или придобиване на някакъв дял на държавата под формата на дълг срещу собственост.

Затова не е задължително държавата пряко с пари от бюджета да участва, каза финансовият министър. В отговор на въпрос Петър Чобанов каза, че с оглед ситуацията по оперативна програма "Околна среда" въпросът за създаване на фонд за поемане на финансовите корекции стои на дневен ред.

От фискална гледна точка, според министъра, тази година трудно може да стане реализацията му. Същевременно Чобанов уточни, че все още няма еднозначно решение дори в МФ дали ще има такъв фонд, как ще изглежда и как ще се споделя отговорността.

Той не се ангажира категорично дали ще е под формата на фонд или чрез други механизми, допълни, че по този въпрос продължават дискусиите и изрази очакване в кратък период да има отговор.

Финансовият министър заяви в отговор на друг въпрос, че референдумите са нормални политически инициативи, които партиите имат право да предприемат както намерят за добре.

"Подкрепям мнението на премиера Пламен Орешарски за запазването на 10% плосък данък.

Оттам нататък референдумите – това са нормални политически инициативи, които политическите партии предприемат, както намерят за добре, да генерират необходимата подкрепа за това. Ако народът се произнесе – вече да се реагира според ситуацията", отговори Чобанов, цитиран от "Фокус", на въпрос дали подкрепя идеята на Сергей Станишев за провеждане на референдум с въпрос, да плащат ли богатите повече.

По време на сесията за въпроси и отговори с представители на бизнеса

министърът на финансите коментира и предложение за премахването на валутния борд.

Чобанов заяви, че в началото на кризата основното опасение за България е било, че съседните страни ще придобият конкурентно предимство заради девалвацията на валутите си.

На практика обаче това не се случи. Като се вземе предвид, че това са множество малки страни, които имат кредити в чужда валута, това натовари дълговата тежест на бизнеса, измерен в национална валута, и за техния бизнес не стана по-лесно да изнасят и реализират печалби, а напротив, стана по-трудно да си облужват задълженията, уточни още той.

В България именно заради фиксирания курс експортът успя да се възстанови най-бързо от всички компоненти на брутния вътрешен продукт и доказа, че валутният борд е режимът, който трябва да запазим, докато влезем в еврозоната.