Н е възнамеряваме да правим държавна индустрия, нито да реанимираме фалирали предприятия.
Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски, цитиран от БГНЕС, в началото на форума "Рестарт на икономиката", организиран от него с цел диалог с бизнеса.
Премиерът коментира един от най-актуалните въпроси, който му е поставен от бизнеса: "Как ще се прави реиндустриализацията и ще се наливат ли публични пари, за да се спасяват закъсали компании и производства?"
Орешарски уточни, че кабинетът ще насърчава частните инвестиции в индустрията. "Има многобройни примери в тази посока и този процес не е напълно нов. През последните 10 години има много частни инвестиции в индустрията, ние ще насърчим този процес", посочи той.
Във връзка със съживяването на стари производства, премиерът беше категоричен, че частните инвеститори имат намерение за инвестиции в съвършено нова технология и най-вероятно ще ползват името на старите предприятия. "Национализация или наливането на публични пари в закъсали фирми ще се въздържаме да правим.
Нито един бюджетен лев няма да бъде ползван за придобиването на каквито и да било производствени активи", подчерта Орешарски и добави, че частните инвестиции гарантират по-голяма отговорност и по-добро управление, защото те рискуват своите пари.
Орешарски обеща запазване на плоския данък от 10% и единната ставка на ДДС от 20%
Той беше категоричен, че в момента не може да се лишим от ниските данъчни ставки, за да запазим и увеличим конкурентоспособността на българската икономика.
Икономическият растеж е изключително важен и ако правителството не го подпомогне, то това означава, че се е провалило, заяви премиерът.
Той допълни, че правителството ще продължи да поддържа умерени дефицити за стимулиране на икономиката, а постигането на фискална консолидация е цел в средносрочен план.
Пламен Орешарски допълни, че подпомагането на икономиката ще има нови нюанси, като най-важна е по-активна роля на държавата за защита на конкуренцията и срещу монополните формирования.
Възнамеряваме да идентифицираме над 1000 регулаторни режима или други административни усложнения, които забавят сроковете или струват скъпо на бизнеса,
обяви още той. Още миналата година са набелязани два пакета със 112 мерки за намаляване на регулаторната тежест за гражданите и бизнеса, и като изпълнени можем да отчетем 14 от тях. По думите на Орешарски 26 законодателни акта предстоят да се гледат в Министерски съвет, а в процес на съгласуване са останалите 72 мерки.
В момента се работи върху трети пакет с 26 мерки, които утре ще бъдат гледани на заседание на Министерския съвет, отбеляза Орешарски. По думите му до края на тази година трябва да се изпълнят общо около 100 нови мерки, които значително да подобрят бизнес климата.
Премиерът отбеляза въвеждането на задължителен анализ на ефекта върху бизнес климата при всеки нов административен или законодателен акт. Продължава и диалогът с местните власти за намаляване и на общинските административни тежести. Работи се също и върху законопроект за управление на държавните предприятия.
Един от елементите на бизнес климата е своевременното разплащане на държавата с бизнеса, коментира още Орешарски. Той отбеляза, че са разплатени 130 млн. лв. по задължения, които са изпълнени, но неразплатени. Въведена е строга отчетност по поредност на заявленията без значение от големината или други критерии при възстановяването на ДДС.
Невъзстановеното ДДС в края на 2013 е само 240 млн. лв. и е в законовите срокове, коментира премиерът. Започнал е също цялостен преглед на законодателството по отношение на насърчаване на инвестициите, като особено внимание се отделя на Закона за публично-частни партньорства с намерение той да се ревизира изцяло и да се подготви нов закон за инвестициите.
Лично ще настоявам да отпадне Законът за публично-частни партньорства, тъй като действащият закон възпрепятства извършването на такива, заяви премиерът .
По отношение на Закона за инвестициите съм дал указания да бъде само на няколко страници, допълни той. По отношение на енергийния сектор Пламен Орешарски припомни, че той е заварен в тежко състояние и средносрочната задача е била да се ребалансира и оздрави секторът. По отношение на големите проекти намеренията са за ускоряване на "Южен поток" при значително подобрени финансови параметри и при спазване на българското, съответно европейското, законодателство в тази сфера.
Вече "Булгаргаз" има дългосрочен договор за доставка на газ с "Шах Дениз" предстои да се изгради Южния газов коридор. Разчитаме на него като на първа реална стъпка за диверсификация на газовите доставки, заяви премиерът. Той отбеляза и изграждането на мждусистемните газови връзки с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция.
Седми блок АЕЦ "Козлодуй" е в проучвателен стадий и се надявам преговорите да завършат с успех, тоест с приемливи параметри за българската страна, отчете премиерът. Работим за подобрение на поне няколко закона, които дават рамката на конкуренцията и закона за защита на потребителите - сред тях законът за обществените поръчки,
Стратегията за развитие на туристическия сектор, промени в закона за концесиите, посочи Орешарски като допълни, че ще се работи и за по-ефективна защита на потребителите.
В съответствие с изискванията на ЕК правителството работи за намаляване на административната тежест и ще въвежда единен механизъм за лоялни търговски практики, каза Бобева.
Около 4 млн. лева ще спечели бизнесът, след като правителството одобри решението за намаляване на всички такси по вписванията в Търговския регистър с 22 на сто. Това се очаква да стане още тази седмица или през следващата, каза Даниела Бобева.
От тази операция бюджетът съответно ще загуби толкова средства, допълни вицепремиерът. Тя съобщи, че утре в МС ще бъде обсъдено облекчаването на 26 режима, сред които такива от строителството и разпоредби по отношение на социални въпроси - например за премахване на изискването за планиране на годишните отпуски от малките и не само от този тип компании. Вицепремиерът изрази надежда промените в Закона за обществените поръчки скоро да влеза на второ четене в НС.
