Представителите на кредиторите в Гърция – само с охрана

Представителите в Гърция на тройката кредитори на страната - Европейският съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) - не смеят да излязат по улиците на Атина без бодигардове, пише неделното издание на германския вестник "Велт", цитирано от АФП.

От съображение за сигурност те винаги се придвижват с автомобил, дори на кратки разстояния, твърди "Велт ам зонтаг".

Попитан за коментар от вестника, водачът на делегацията на МВФ в Атина Поул Матиас Томсен отговаря, че

"хората изразяват понякога своето недоволство по начин, който никак не e приятен".

Делегациите на международните кредитори на Гърция бяха посрещнати при завръщането си в Атина на 29 септември с демонстрации и окупиране на министерства.

Тройката трябва да публикува до края на месеца доклад за постигнатия от страната напредък по пътя на реформите с цел повишаване на икономическата конкурентоспособност и намаляване на огромния дълг.

От мнението на делегациите зависи деблокирането на поредния транш помощ за Гърция в размер на 8 млрд. евро, който, според правителството в Атина, е абсолютно необходим, за да бъде избегнато изпадането държавата в неплатежоспособност.

Представителите на тройката обаче предупредиха, че мерките, предвидени в спасителния план за Гърция, може да се провалят, ако Атина не осъществи

по-строги структурни реформи,

предаде ДПА.

"Гърция е на кръстопът. Ясно е, че спасителната програма няма да успее, ако властите не поемат по пътя, който води към по-строги структурни реформи от тези, които видяхме досега", заяви Томсен пред "Велт ам зонтаг".

"Гръцкото правителство разбира, че много от най-трудните промени все още предстоят. В същото време нараства политическата и обществена умора," каза още той.

Колегата на Томсен от Европейската комисия Матиас Морс критикува бавния темп на реформите.

"Гърците мислят, че е достатъчно да създадеш закони.

Прилагането им обаче отнема време, а често необходимите структури отсъстват," заяви Морс пред "Велт ам зонтаг".

Представителят на Гърция в Международния валутен фонд Панайотис Румелиотис пък заяви, че

Гърция ще се нуждае от по-големи заеми

от сега предвижданите главно заради рецесията, надвишаваща очакванията, и резултата от участието на частния сектор в спасителния план за Гърция.

Когато през юли европейските лидери одобриха втори спасителен заем за Гърция от над 109 милиарда евро, частният сектор бе поканен да се включи според схема, която ще доведе до загуба от 21% за частните кредитори.

Според Румелиотис обаче нуждите от финансиране на Гърция ще бъдат дори по-големи, а финансовата празнина ще трябва да бъде запълнена или чрез увеличаване на заема на стойност 109 милиарда евро, договорен през юли, или чрез преструктуриране на частния дълг. Гръцкият представител добави, че МВФ подкрепя втората възможност.

По-дълбоко преструктуриране на гръцкия дълг може да включва по-голямо "подстригване" (намаляване на дължимите суми - бел. ред.) по гръцките облигации или удължаване на падежа им, посочи Румелиотис.