Правителствата вече се заеха с регулацията на банковия сектор. Дали обаче опасността от нова криза е преодоляна и какво означават промените за клиентите на банките и за компаниите?
Експерти, цитирани от германския в. "Ханделсблат", отговарят на някои от най-важните въпроси.
1. Наистина ли избухването на световната криза беше свързано с недостатъчната регулация в банковия сектор?
Ханс-Вернер Зин, президент на германския институт за икономически изследвания Ифо (Ifo): Отдавна съм убеден, че регулацията беше твърде недостатъчна.
Дали става дума за Азиатската криза, световната дългова криза или някоя друга криза, винаги стигаме до едно положение - кризите винаги настъпват, тъй като на банките беше разрешено да работят при твърде ниско ниво на собствен капитал.
Световната общност трябва да научи, че "пазарна икономика" не означава анархия, има нужда от строги правила, включително и за финансовия сектор.
2. Дейността на финансовите институции по-строго ли е регулирана сега отколкото преди кризата?
Мариета Курм-Енгелс, кореспондент на "Ханделсблат" по финансови въпроси: Експертите са единодушни, че Г-20 постави началото на основите на реформата в сектора.
В крайна сметка финансовите институции трябва да бъдат готови да поддържат повече собствен капитал с по-високо качество на активите, както и за това, че ще има минимални изисквания за равнището на ликвидните средства.
3. Имаме ли нужда от данък върху банките?
Юрген Щарк, член на съвета на директорите на Европейската централна банка: Според мен проблемът е в това да въведем изисквания за собствения капитал и в същото време - данък върху банките.
Възниква опасност от претоварване на банковата система и ненужно затрудняване на отпускането на кредити. Така в крайна сметка няма да накажем банките, а компаниите и клиентите.
4. Сега банките по-малко ли печелят, отколкото преди?
Волфганг Герке, президент на Баварския финансов център: Да, като средна стойност. Наблюдението на средните показатели обаче е безсмислено.
Някои инвестиционни банки фалираха, така че маржовете се увеличиха, а с помощта на държавите банките понякога могат дори да печелят без да рискуват. За банките, работещи с частни клиенти, положението не е толкова добро.
5. Кой определя новите правила в регулацията?
Свен Афхюпе, кореспондент на "Ханделсблат": Основните решения за регулацията на финансовите пазари се вземат от държавните и правителствени лидери на страните от Г-20.
Подробното разработване на правилата става в Съвета за финансова стабилност (СФС), който включва представители на министерствата на финансите, централните банки и надзорните органи на страните от Г-7, както и на други организации като Банката за международни плащания и Международния валутен фонд.
Според СФС най-строгите правила за собствен капитал на банките трябва да влязат в сила от 2012 г.
6. Виновниците за кризата бяха ли изправени пред правосъдието?
Ролф Бендерс, кореспондент на "Ханделсблат" от Ню Йорк: В САЩ засега няма присъди. След като мениджърите на хедж-фондове, довели до крах инвестиционната банка Беър Стърнс (Bear Stearns) бяха оправдани поради липса на доказателства, прокурорите не са правили втори опит.
7. Какво се промени за корпоративните клиенти?
Ханс Хайнрих Дрифтман, президент на Германската промишлено-търговска камара: При преговорите за отпускане на кредити компаниите трябва да представят резултатите си за кризисната 2009 г., които често са слаби.
Банките пък са още по-строги и разглеждат по-внимателно кредитните договори, като често кредитните институции искат повече гаранции и по-висока лихва. И двете страни трябва да дадат своя дял в преговорите, за да бъде постигнат успех.
Бих посъветвал компаниите освен резултатите от миналата година да прилагат и данните за текущите поръчки, за да убедят банките в добрите перспективи на бизнеса си.
8. Кои са печелившите и губещите в банковия сектор?
Робърт Ландграф, главен кореспондент на "Ханделсблат" за финансовите пазари: Британската банка Барклис и японската Номура са големите печеливши от финансовата криза. След фалита на американската банка Леман брадърс тези две институции успяха да си разделят активите й, като платиха доста ниска цена.
Сега двете банки са много по-силни, отколкото преди кризата.
Без поражения през кризата преминаха също така британската Ейч Ес Би Си (HSBC), канадските и китайските банки.
Британската Роял банк ъв Скотланд (Royal Bank of Scotland) обаче е само сянка на славното си минало. В Германия Хипо риъл истейт (Hypo Real Estate) беше национализирана, в Комерцбанк (Commerzbank) държавата стана най-големият акционер, пострадаха и други германски банки.
