Унгария и България национализираха пенсионни фондове и изключиха цената на реформите в пенсионната система от данните за държавния дълг, започвайки нов спор с Европейската комисия, пише електронното издание "Юрактив".
Европейските страни създадоха пенсионните си системи в период, когато населението и националният продукт отчитаха непрекъснат растеж, а всеки пенсионер бе "финансиран" от поне четирима работещи.
В тази система не се създаваха резерви за евентуално бъдещо увеличаване на броя на пенсионерите или намаляване на броя на трудещите се заради безработица и емиграция.
През 90-те години повечето европейски страни бяха принудени да изменят пенсионните си системи по начин, предвиждащ натрупване на финансови резерви през активния трудов живот на гражданите, чрез който да се осигури запас за времето, когато се очаква по-малък брой на хората, правещи пенсионни вноски.
Източноевропейските страни обаче са поставени под още по-голямо напрежение – допълнителен товар е прехвърлен върху цяло едно поколение, което трябва да натрупва резерв за собственото си пенсиониране и в същото време да финансира държавната пенсионна система, осигуряваща предишното поколение.
Европейската комисия публикува документ, наречен "Зелена книга на пенсиите", в който не взема страна по въпроса и подкрепя натрупването на резерви, без обаче да посочва как да стане това.
Полша, България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Швеция поискаха разходите за пенсионна реформа да не бъдат отчитани при изчисляването на данните за бюджетния дефицит и държавния дълг, но не успяха да си осигурят необходимото мнозинство за продължително уреждане на въпроса.
"Допълнителни аргументи" ще бъдат представени преди срещата на върха на ЕС на 16 и 17 декември, когато трябва да се преразгледа икономическата политика на Съюза, включително санкции за нарушителите на бюджетните правила, посочи румънският президент Траян Бъсеску.
През ноември Унгария и България предприеха сходни мерки, които изненадаха Комисията, опитваща се да постигне общо европейско решение за пенсионните реформи на фона на преразгледаните бюджетни правила на ЕС.
Двете страни решиха да национализират натрупаните пенсионни резерви, което по изкуствен начин намали нивата на бюджетния дефицит и държавния дълг, изчислявани по критериите от Маастрихт.
ЕК се опасява, че средствата, натрупани в пенсионните фондове, ще бъдат използвани за финансиране на текущи бюджетни разходи, което изкуствено ще занижи двата основни показателя в краткосрочен план, но в дългосрочна перспектива ще изложи на опасност държавните финанси, посочи говорителят на Комисията Амадеу Алтафадж.
В България – страната членка на ЕС, поставена под най-силен демографски натиск, правителството взе мерки, които принудиха компаниите, управляващи частните пенсионни фондове, да поискат национализация, тъй като не могат да покрият дължимите плащания според условията, определени от властите, отбелязва "Юрактив".
Според информации, появили се в медиите, българската общественост така и не е осъзнала значимостта на решението, прието от парламента на 19 ноември с гласовете на ГЕРБ и националистическата партия Атака, допълва изданието.
По-голямата част от дебата бе насочена върху пенсионната възраст, докато решението за пенсионните фондове мина незабелязано.
ЕК все още не е събрала достатъчно информация за България, за да излезе с определена позиция, отбеляза Алтафадж.
