Ветото на президента на актуализацията на бюджета за 2013 г. ще бъде преодоляно от народните представители, независимо от мотивите на държавния глава, защото политическата воля на управляващите е да има актуализация. По-важно е обаче да се проследи логиката и параметрите на следващия бюджет.
Около тази позиция се обединиха икономисти, потърсени от БТА за коментар по темата за наложеното от президента вето и икономическата ситуация в страната.
Не бива да се преекспонира нито наложеното от държавния глава вето, нито самата актуализация на бюджета, коментира проф. Митко Димитров, директор на Икономическия институт към БАН.
И правителството имаше право и дори беше длъжно да направи корекция на бюджета, и президентът от своя страна има право да наложи вето - във всичко това няма нищо трагично, просто ситуацията в момента е такава, че реакциите и на едната, и на другата страна придобиват партийно-политически отзвук, смята проф. Димитров.
Надявам се и правителството, и парламентът да се възползват от наложеното вето и
да направят някои от нещата по-прозрачни,
каза директорът на Икономическия институт.
В разходването на средствата основният проблем е липсата на доверие, каза Димитров. Ако правителството се ползваше с доверието на обществото, вероятно нямаше да се обърне внимание, че разходите не са разписани по пера, а са в графата за "Непредвидени и неотложни разходи", добави той.
Липсата на доверие не може да се реши с икономически доводи, този проблем може да се реши политически. А иначе дори и с постановления на Министерски съвет да се харчат тези пари, то пак ще е видно за какво се изразходват, коментира проф. Димитров.
Има по-важни неща, свързани с бюджета
и ако сега е късно при тази корекция те да бъдат направени, то трябва много внимателно да се следи при приемането на новия бюджет как ще бъдат разписани параметрите. Именно параметрите на бюджет 2014 ще са много точен икономически измерител на реалната ангажираност на правителството с проблемите на корупцията, прозрачността и лошото наследство от предишни управления, каза още той.
"Едното нещо, което трябва да се следи, е дали в следващия бюджет ще има увеличение на приходите, посочи икономистът. Нормално е приходите да се увеличат в рамките на 5 до 7%, колкото са процентите от инфлацията и ръста на БВП, но ако над тези проценти се заложи още например 1 млрд. лв. допълнително увеличение на приходите в бюджета, то това ще означава, че правителството наистина се е хванало да затвори каналите, по които изтичат обществени средства.
И понеже бюджетът се прави с тригодишна прогноза, ако във всяка следваща година се залага увеличение на приходите, това ще бъде
реален сигнал, че правителството има сериозни намерения да се бори с корупцията",
добави той и подчерта, че повишената събираемост би трябвало да се постигне при сегашното ниво на данъчните ставки.
Ако тези неща ги няма, статуквото ще се запази, смята Димитров.
Много е важна и вътрешната структура на бюджета, каза експертът.
"Има сектори, които са недофинансирани, за сметка на други, които са свръхфинансирани. Ако започне да се случва промяната във вътрешната рамка на бюджета, това ще бъде сигнал, че правителството наистина има воля за реформи и за промени", смята той.
"Обосновката за поемането на нов дълг в размер на 1 млрд. лв. е за да бъде той буфер в бюджета. Дългът обаче не може да се обосновава с падежа на емисията ДЦК в размер на 800 млн. лв., която правителството на ГЕРБ емитира, защото тези пари са възстановени от ЕС и така или иначе са във фискалния резерв", посочи Митко Димитров.
Все пак по думите му е добре правителството да разполага с достатъчно средства в резерва, а не той да е на санитарния минимум.
На въпрос дали да очакваме раздвижване на икономиката заради обещаните социални плащания и плащанията към бизнеса икономистът от БАН посочи, че възстановяването на дължимите суми към българските фирми е от огромно значение и по-скоро това, а не толкова социалният пакет, ще има влияние върху икономическата активност в страната.
Регулярните плащания от страна на държавата към бизнеса
са нещо много важно, защото става въпрос на доверие - ако парите към бизнеса се бавят, той пък започва да си отмъщава на държавата като не внася осигуровки, такси и други задължения към държавата.
Димитров каза, че не смята, че ще има проблем и забавяне в процедурата за бюджет 2014 г.Правителството трябва да положи и максимални усилилия в преговорите с ЕС за следващия седемгодишен програмен период, така че да имаме възможно най-добри условия за използване на европейските средства, подчерта Димитров.
Според Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, ветото ще бъде преодоляно, защото това е политически акт и икономическите доводи няма да бъдат взети под внимание.
Най-вероятно обаче депутатите ще разширят и прецизират в мотивите към закона за изменение на държавния бюджет текстовете, с които се посочва за какво ще бъдат използвани увеличените с 200 млн. разходи в актуализацията на бюджета, коментира той.
Исканата актуализация не бе добре аргументирана,
въпреки че има забавени плащания, каза икономистът. По думите му бързането бюджетът да се актуализира в последните дни преди депутатите да излязат във ваканция също е оставило усещане за непрозрачност.
Случвало се е и преди да се изразходват средства от това перо за непредвидени разходи, но това не е аргумент да не се налага вето, каза Ганев. За обществото, което иска да има един добър бюджетен процес непрозрачното харчене е проблем.Имаше години, когато се трупаха излишъци и пари се харчеха с лека ръка без санкцията на парламента, но обществото положи усилия и успя да наложи правилото средствата в бюджета да бъдат харчени със санкцията на НС, а не по решение на МС, каза икономистът.
Според Ганев има значителна разлика между актуализацията на бюджета през 2010 г. и сегашната актуализация. През 2010 г. бяха драстично орязани разходи на министерства - с по 10%, а някъде и с повече, а при приходите е имало неизпълнение от порядъка на милиарди, посочи икономистът.Чухме
различни аргументи за дълга от 1 млрд. лв. -
дали ще се харчи, дали ще е буфер във фискалния резерв и защо е точно в такъв размер, а не например наполовина, което също би било достатъчно - всичко това остана неясно, коментира още Ганев.
Към момента във фискалния резерв има повече средства, отколкото през миналата година и като извадим от тях 800 млн. лв. плащане през август на емисията ДЦК, средствата в резерва ще са на миналогодишното ниво.
Т.е. засега няма повод за притеснение, но то идва, ако има очаквания за още по-големи харчове спрямо заложеното в актуализацията и ако приходните агенции продължават да не си вършат добре работата, коментира Ганев.
Според него емитирането на нов дълг може да е в по-малък размер - например от 500 млн. лв. Емисия може да се направи едва в края на годината, за да се обезпечат плащанията в началото на следващата година - падежа по дълга и плащанията към земеделските производители, коментира той.
Ганев отбеляза, че доверието в правителството е твърде ниско, за да може то да оправдае действията си.Актуализацията на бюджета обаче в никакъв случай няма отрицателен ефект върху ситуацията в страната, смята той.
Ветото не влияе и върху бюджетния процес
за следващата година, казва Ганев.
Този процес вече най-вероятно е започнал. Средносрочната бюджетна рамка обикновено се пише по-консервативно и така ще бъде и сега, прогнозира той.
Бюджетът за 2014 г. се нуждае от сериозни реформи, и то не само в силовите министерства, но и изобщо пари, които се харчат неефективно, трябва да бъдат разпределени по други пера, смята Ганев.За провеждане на такива реформи обаче правителството трябва да има обществена подкрепа, а виждаме, че такава липсва, добави икономистът. Едва ли ще видим много положителни реформи, особено ако те са трудни за приемане от социална гледна точка, прогнозира експертът от ИПИ.
Предвиждам запазване на сегашната бюджетна рамка с опит правителството да омекотява социалното напрежение, каза Ганев. По-голямото ми притеснение е дали това няма да стане с увеличаване на харчовете и съответно на дефицита, посочи той.
Според Ганев би било крайно опасно, ако правителството надвиши максимално допустимия праг от 2% дефицит, защото тогава срещу страната ни може да бъде започната процедура за свръхдефицит и икономическото развитие още повече да се влоши.
