В най-новия си филм американската актриса Ема Стоун влиза в ролята на влиятелен изпълнителен директор, отвлечен от двама мъже, убедени, че тя е извънземно същество.
Може да звучи като преувеличение, но „Бугония“ се превърна в едно от най-обсъжданите заглавия на тазгодишния филмов фестивал във Венеция, благодарение на необичайното си изследване на влиянието на конспиративните теории и затворените ехо-камери на съвременната култура, пише ВВС.
Emma Stone dazzles Venice with alien kidnap drama https://t.co/PT6Fa8OQLp
— BBC News (UK) (@BBCNews) August 29, 2025
Филмът спокойно можеше да бъде възприет като проповед за опасностите на интернет, но режисьорът Йоргос Лантимос – добре познат любимец на „Оскарите“ – предлага нещо много по-сложно и многопластово, отколкото изглежда на пръв поглед.
„Случват се толкова много неща, които според мен отразяват нашето време и света, в който живеем,“ каза Стоун на премиерата. „И са разказани по начин, който намерих за наистина завладяващ, трогателен, забавен, дори объркващ и жив“.
„Бугония“ е четвъртият съвместен проект на Стоун и Лантимос след „Любимата“, „Видове доброта“ и „Клети създания“, донесъл на актрисата втория ѝ „Оскар“ за най-добра женска роля.
„Възможността да работя по тези проекти заедно с него беше истинска мечта,“ споделя Стоун. „Този материал предлага толкова много предизвикателства.“
Emma Stone dazzled in a Louis Vuitton gown at the premiere of "Bugonia" in Venice. Also walking the red carpet were co-stars Alicia Silverstone and Jesse Plemons. pic.twitter.com/N8EKJdtdxM
— AP Entertainment (@APEntertainment) August 29, 2025
- Мрачна история, но по-достъпна от предишните филми на Лантимос
Филмите на режисьора не са за всеки – често са мрачни, абсурдни и кървави. Въпреки че „Бугония“ също притежава тези характеристики, критиците смятат, че е по-достъпен за по-широка публика.
Независимо дали вярвате в извънземни, лентата функционира и като напрегната драма за отвличане. Стоун е в ролята на Мишел Фулър – изпълнителен директор на фармацевтична компания. Тя става мишена на Теди (Джеси Племънс) – млад мъж, убеден, че тя носи вина за влошеното здраве на майка му и за намаляващата популация на пчелите.
Заедно с братовчед си Дон (Айдън Делбис), Теди планира отвличането ѝ. Фулър се съпротивлява яростно, но в крайна сметка е държана в плен в мазето на Теди – мястото, където се развива голяма част от действието.
- Герои, които не са такива, каквито изглеждат
На пръв поглед Теди може да бъде отхвърлен като поредния луд, с облепени с фолио прозорци и обсесивни идеи. Но филмът постепенно разкрива неговата история и вътрешни демони.
„През цялата история съществува човешкият инстинкт да категоризираме някого. Вероятно и аз опитах да направя това с Теди, когато първо прочетох сценария,“ признава Племънс. „Той е измъчена душа, която отчаяно се опитва да помогне. Звучи безумно да се каже така, но аз вярвам в това.“
Въпреки ирационалните си убеждения, Теди вижда действията си като принос за „по-голямото благо на човечеството“.
„Въпреки всичките си тиради и бълнувания, Племънс внася дълбочина в образа на Теди – човек, заключил се в себе си след тежки травми,“ пише Ники Бауган от Screen Daily.
- Между параноя и черна комедия
Филмът е свободна интерпретация на корейската лента „Спаси зелената планета!“ (2003) на Чан Джун-хван. Интересен детайл е, че Стоун е трябвало да обръсне главата си за ролята – сцена, извършена от самите ѝ похитители.
„Да обръсна косата си беше най-лесното нещо на света – просто взимаш машинката. По-лесно е от всяка прическа,“ смее се актрисата.
Стоун не отхвърля напълно идеята за извънземен живот: „Един от любимите ми хора, които някога са живели, е Карл Сейгън. Той вярваше, че да смятаме, че сме сами във вселената, е изключително нарцистично.“
И добавя шеговито: „Да, вярвам в извънземни, благодаря.“
- Смес от жанрове и силна актьорска игра
Критиците са единодушни, че „Бугония“ е жанров коктейл от съспенс, научна фантастика, параноя и черна комедия.
Дейвид Рууни от Hollywood Reporter го нарича „взрив от емоции и напрежение“, а Роби Колин от Telegraph му дава пет звезди, като отбелязва: „Докато нещата стават все по-безумни и ужасяващи, Лантимос извлича максимално комично напрежение.“
Стоун получава особени похвали дори от критици, които не харесват филма в цялост. Стефани Захарек от Time я описва като „смела, креативна и разтърсващо забавна“, макар да определя самия филм като „наказващ“.
- Лантимос: „Това се случва тук и сега“
На въпроса дали филмът е дистопичен, Лантимос отговаря: „Малко от дистопията във филма е измислена. Повечето от нея е отражение на реалния свят. Ако не друго, лентата казва, че това се случва сега и става все по-актуално.“
„Човечеството е изправено пред избор. С технологиите, изкуствения интелект и войните, времето ни е ограничено. За мен този филм е отражение на нашето време – и се надявам, че ще накара хората да се замислят.“
